Выбрать главу

— Какво да направя? — прошепна тя.

Поклатих глава, докато наблюдавах как Люсиен размества дървата с маша. Пламъците лумнаха и стаята се изпълни с мирис на дим.

— Той ще се опита да изгори тялото на Венсан — прошепнах. — Не бива да го допускаме.

Сякаш за да потвърди думите ми, Люсиен се обърна.

— Колко жалко, че ще се отърва от тялото на стария си враг, без да му дам шанс да види как убивам гаджето му. Щеше да бъде страхотно отмъщение, след като застреля съпругата ми пред очите.

— Значи не си се запознал случайно с Джорджия? — попитах аз, сигурна, че съм права.

— Не, разбира се! Съвпадения и случайности няма — подсмихна се той. Сестра ми си пое рязко въздух. — Видях ви край реката преди няколко месеца, след като Венсан спаси онова жалко тийнейджърче, което скочи от моста.

— Значи ти шофираше колата, която едва не ни премаза! — ахнах аз.

— Че кой друг — ухили се той и се поклони ниско. — Когато видях Венсан да излиза от метрото с теб след второто самоубийство, което ми беше съсипал, разбрах, че означаваш много за него. След това те открих лесно, още повече че сестра ти, която непрекъснато обикаляше по купони, честичко се отбиваше в някои от нощните ми клубове. И това не беше случайност, защото тя не подбира местата, на които ходи, и типовете, с които се движи.

Усетих как Джорджия трепна и се сви при тези думи, а Люсиен се изсмя доволно.

— Използвал си ме, за да се добереш до Кейт — прошепна тя, неспособна да повярва.

Той се усмихна и сви рамене.

— Не се сърди, скъпа.

— Откъде знаеше, че тази вечер ще бъда тук? Как разбра, че трябва да доведеш Джорджия?

— Разбрах, че Шарл разговаря с човек по телефона. Кой друг човек би се обадил на телефона на Венсан? След това познах гласа ти и ми хрумна гениална идея! — Посочи стаята и тялото на Венсан. — Как според теб щях да стана толкова добър бизнесмен, ако не умеех да се възползвам от момента?

— Не знам — отвърнах аз, отвратена от държанието му. — Лъжи, измами, убийства… Познах ли?

— А, ласкаеш ме. Какво удоволствие. — Той изпука шумно кокалчетата на ръцете си, докато пристъпваше към леглото, наведе се, пое безжизненото тяло на Венсан в ръце и заговори така, сякаш той го чуваше: — Жалко, че ще пропуснеш кървавата баня в стаята си. Напомня ми за собствената ми смърт. Тъй като духът ти е другаде, когато унищожа тялото ти, ще разполагаш с вечността да се луташ и да го оплакваш. — Олюля се под тежестта на тялото и пристъпи към камината.

— Не! — изпищях аз, скочих и се изправих между Люсиен и огъня.

— И какво смяташ да направиш, момиченце? Ще ме изриташ по пищяла ли?

Джорджия скочи от канапето и се втурна към него. Задърпа ръцете му. Изкрещя от ярост, докато го дереше, но успя само да го забави. Втурнах се към него и се опитах да го изблъскам настрани от камината. Въпреки че вложих цялата си сила, той не помръдна.

— Огън и жулел върху празния ми гроб… това май е нападението на принцесите Дисни! — изръмжа той вбесено, наведе се, остави тялото на Венсан на пода, замахна и помете Джорджия с опакото на ръката си.

Тя се блъсна отстрани на леглото и удари силно глава в дървената рамка. Той пристъпи към нея и зачака да вдигне очи към него.

— Извинявай, но се налага — рече той и стъпи върху ръката й. Чух как костите й изхрущяха, преди тя да наддаде писък. — Всъщност нямах никакво намерение да се извинявам — продължи и наклони глава на една страна, докато гледаше как тя се гърчи. Сигурно болката й беше ужасна. Тя изви очи нагоре и се отпусна в безсъзнание.

Аз посегнах към тежката маша оставена до камината, скочих към него и я стоварих с всички сили върху гърба му.

— Дяволите да те вземат, момиче, дай ми я — изкрещя той и изтегли оръжието от ръцете ми, след това го запокити с лекота, сякаш беше съчка. — Ако си решила да удряш, помогни ми да отсека главата на любовника ти.

Той протегна ръка към един от мечовете, закачен над камината. Вторият падна на пода. Метнах се към него и стиснах ефеса. Олюлях се под тежестта му.

Люсиен вдигна своя меч с една ръка над тялото на Венсан, докато ме наблюдаваше развеселено. Опитах се да вдигна оръжието и го насочих към него.

— Да не си посмял да се приближиш!

— Или какво? Ако искаш да умреш, преди да видиш как ще обезглавя гаджето ти, само кажи. Надявам се, преди това да ми доставиш малко удоволствие. От цяла вечност не съм убивал жена със собствените си ръце.