— Струва ми се, че да „видиш сметката на Кейт“, може и да те затрудни — чух собствения си глас и се спуснах към него. Усетих как в тялото ми нахлува сила, която бе поне няколко пъти повече от моята. Люсиен вдигна меча си, за да ме посрещне, но аз се озовах пред него по-бързо, отколкото той успя да реагира.
— Това е за всички невинни, които си тласнал към смърт — рекох и забих ожесточено меча в раната от дясната страна.
Неговият меч издрънча на пода, той наддаде рев и залитна към огъня. Върху разгорелите се дърва покапа кръв, когато той се приведе напред, падна на колене и стисна камата, която беше оставил до камината. След това с неподозирана скорост скочи и хвърли ножа към главата ми. Отскочих настрани, но не бях достатъчно бърза и ножът разряза дясното ми рамо.
Не изпищях. Просто не ми остана време. Прехвърлих меча в дясната ръка и с лявата изтеглих ножа. След това, без да се поколебая, го метнах към него със свръхчовешки сили и той се отплесна назад, когато острието се заби в окото му и прониза мозъка.
— А това е за всички братя, които си унищожил — чух отново гласа си. Здравото око на Люсиен се изви към тавана, той се олюля към мен с отворена уста и полетя напред.
Извих се и скочих върху масичката за кафе. Стиснах меча с две ръце, замахнах и го стоварих на врата му с мощен хоризонтален удар. Усетих как острието проряза плътта, главата отскочи и описа кървава дъга.
Тялото без глава остана неподвижно в продължение на няколко секунди, след това се срина на пода.
— Гори в ада — рече Венсан, докато вдигах главата за косата и пристъпвах към камината.
В този момент вратата се отвори и Амброуз нахлу в стаята. Крещеше като луд и размахваше бойна секира в едната ръка. На другата се виждаше тежка рана, а разкъсаната около нея дреха беше попила много кръв. По лицето му се стичаше струйка кръв от рана на главата.
Обезумелите му очи попаднаха на обезглавеното тяло на Люсиен, след това се преместиха към тялото на Венсан, отпуснато пред камината. Погледна ме, докато стисках без всякакво усилие тежкия меч в едната ръка и отрязаната глава на Люсиен в другата. Кимна и аз също кимнах. Обърнах се към разгорелия се огън и хвърлих гротескната глава сред пламъците.
— Тялото — посочих и двамата с Амброуз прихванахме трупа на Люсиен за ръцете и краката, залюляхме го и го метнахме върху огъня.
— Венсан, ти ли си вътре? — попита Амброуз, отстъпи и ме погледна. Кимнах. — Дано, защото ако си сама, Кейти-Лу, признавам, че съм уплашен до смърт. — Усмихнах му се и той поклати невярващо глава. — Излизай, Венс, защото ме плашиш — нареди той.
„Готова ли си?“ — попита ме Венсан.
— Да — отвърнах и в същия момент усетих как приливът на енергия ме напуска през задната страна на главата. Тялото ми се отпусна също като балон, на който е изпуснат въздуха. Амброуз пристъпи напред и ме прихвана, когато паднах. Положи ме внимателно на земята.
„Кейт! Добре ли си?“ — долетяха думите на Венсан.
Кимнах.
— Добре съм.
„Ами умът ти? Има ли някакво объркване? Паника?“
— Венсан, същата съм както преди, само че съм толкова уморена, че едва ли ще помръдна цяла седмица.
Невероятно.
— Тялото на Гаспар е навън — обърнах се към Амброуз.
— Видяхме го. Жан-Батист се погрижи за него. Той ще се оправи.
— Ами останалите? — попитах и погледнах кръвта по ризата му.
— Всички се върнахме — кимна той.
Въздъхнах облекчено.
— Ами Шарл?
— Донесохме тялото му — отвърна Амброуз, след това посочи леглото. — Какво прави сестра ти тук?
— О, господи, Джорджия! — извиках и погледнах към сестра си. Използвах последната си енергия, за да пропълзя до нея и да докосна пребледнялото й лице. — Добре ли си? — попитах я.
— Май да. Само че ме боли, когато помръдна — отвърна тя тихо.
— Трябва й помощ — обърнах се настойчиво към Амброуз. — Може да има сътресение — удари си главата силно и известно време беше в безсъзнание. Сигурна съм, че и ръката й е счупена.
Амброуз приклекна до нея и като внимаваше да не мърда врата й, я положи нежно на пода.
— Трябва да я закараме в болница — продължих.
— Не е единствената, която има нужда от лекарска намеса — отвърна той и посочи рамото ми.
Сведох поглед и забелязах, че блузата ми е пропита с кръв. Досега не бях усетила, но парещата болка избухна и ме заслепи. Стиснах рамото, намръщих се и отпуснах ръка.