— И то само защото резна главата на зомбито — измърмори саркастично Амброуз.
Жан-Батист не му обърна никакво внимание и продължи:
— Много ще ти бъда благодарен, ако намериш начин да обясниш случилото се на сестра си и не я допускаш до тайните ни. Ако имаш дори най-малко подозрение, че поддържа връзка със сътрудниците на Люсиен, ще те помоля да ми съобщиш незабавно. Както и да е, тя повече няма работа в тази къща заради безопасността на всички нас. Разбирам, че случилото се не е по неин избор, но присъствието й стана причина за единствения пробив в сигурността, който някога е имало.
Кимнах и се замислих, че Джорджия за малко не стана причина за края на връзката ми с Венсан… а и с всички присъстващи.
39.
— Оле! — извика деди, когато тапата изскочи като снаряд от бутилката. Останалите се провикнахме весело, докато той наливаше внимателно шампанското във високи, фини чаши. Вдигна своята, готов за тост, и ние го последвахме.
— Пожелавам щастлив седемнайсети рожден ден на моята принцеса Кейт. Нека седемнайсетата ти година бъде наситена с вълшебства!
— Само така! — обади се мами и се чукнахме. — Колко е хубаво да си на седемнайсет — въздъхна тя. — На седемнайсет се запознах с дядо ти. Да не си помислиш, че през следващата година ми обърна някакво внимание? — подхвърли закачливо.
— Такъв беше планът ми — отвърна той и ми намигна. — Освен това още плащам за този грях, нали?
Мами кимна и пристъпи към него за целувка, преди да чукне чашата си с неговата. Чукнах се с него, след това се обърнах към Джорджия, която държеше чашата си в лявата ръка, тъй като дясната й все още беше в гипс.
— Честит рожден ден, Кейти Дребосъчеста — усмихна се топло тя, след това сведе поглед, сякаш беше засрамена. Джорджия не беше същата след „инцидента“, както казваха баба и дядо. Зимните дрехи лесно скриха моите рани, но Джорджия трябваше да измисли някакво обяснение за гипса на ръката.
Обясни, че в нощния клуб, където била, се разразил бой, блъснали я, тя паднала и някой я настъпил. Мами и деди бяха толкова уплашени, че й забраниха да ходи по барове и клубове. Странното беше, че тя нямаше нищо против и вечер си стоеше вкъщи, от време на време ходеше на вечеря или на кино с избрани приятели. След онази нощ се отказа от мъжете, защото повече не можела да се доверява на инстинктите си, но аз знаех, че това няма да продължи дълго.
На няколко пъти нощем идва в стаята ми и ме будеше или за да поплаче, или за да се разсее след поредния кошмар. Настояваше да научи всичко за ревенантите. Разказах й. Не се съобразих с нареждането на Жан-Батист, защото знаех, че мога да й имам доверие. След като вече нямаше тайни между нас, Джорджия се отнасяше към мен с уважение и се държеше така, сякаш Венсан бе и слънцето, и луната.
— Пия за една щастлива година и за двете ни. — Усмихнах й се, след това се обърнах към Венсан, който чакаше реда си. Тази вечер пристигна облечен във винтидж черен фрак и аз едва не припаднах, когато отворих вратата.
— Май забравих да ти кажа, че по изключение тази вечер няма да сме официални за вечеря — подхвърлих, слисана от вида му. Приличаше на филмова звезда от едно време, черната му коса се спускаше на вълни около изваяното му лице. Той се усмихна тайнствено и не ми отговори.
Докоснахме чаши и той се наведе, за да ме целуне по устните.
— Честит рожден ден, Кейт.
Очите му блестяха загадъчно, докато ми отправяше онзи поглед, от който винаги се разтапях. Имах чувството, че ставам за ядене и той едва се въздържа да не си отхапе.
— Вървете, деца — подкани ни мами.
— Къде? — попитах учудено.
— Благодаря ви, че запазихте плановете ми за рождения ден на Кейт в тайна — рече Венсан на семейството ми. След това се обърна към мен: — Първо това. — Извади дълга бяла кутия изпод масата. Изчервих се, докато развързвах панделката. Под пластовете опаковъчна хартия се гушеше нещо от тъмносиня коприна с типично азиатска бродерия от сребърни и червени цветя и лози. Ахнах.
— Какво е това?
— Извади го и ще видиш! — настоя мами.
Извадих подаръка. Оказа се изключителна рокля, дълга до земята, с презрамки, които се връзваха на врата. Едва не я изпуснах, толкова беше фина и нежна.
— О, Венсан, никога не съм имала толкова красива дреха. Благодаря! — Целунах го по бузата. — Къде ще я облека? — попитах и внимателно прибрах роклята в кутията.
Той се ухили:
— Например тази вечер. Хайде, върви да се преоблечеш. Джорджия ми каза кой размер носиш, така че със сигурност ще ти стане.