Сестра ми отново се усмихваше самодоволно. Беше ми приятно да я видя същата както преди.
— Идвам с теб — заяви тя и двете отидохме в моята стая.
— Кога е говорил с теб? — попитах аз, докато свалях дрехите си и обличах роклята.
Джорджия закопча бюстието отзад и върза връзките под косата ми.
— Ще я вдигнеш — разпореди се тя, изви дългата ми коса и я оформи на елегантен кок. — Преди седмица — отговори. — Обади ми се от едно невероятно дизайнерско студио и ме попита кой размер носиш. Май съм уцелила — рече и заоглежда роклята с неприкрита завист. Докосна белега на ръката, след това се шмугна в стаята си и се върна с фин шал. — Така ще го скриеш. — Леле боже, направо страхотно. — Прокара пръсти по коприната, докато се оглеждах. — Като те гледам в момента, направо не мога да повярвам, че само преди две седмици изигра толкова убедително ролята на Ума Търман в „Убий Бил“ — призна тя.
Прегърнах я, след това излязохме от стаята.
Венсан ме чакаше в антрето. Искрите в очите му веднага издадоха колко ме харесва.
— Миличка, страхотна си! — възкликна мами и ми подаде топла пелерина. — Да не измръзнеш. На мен ми е голямо, но на теб ще ти стане идеално — прошепна тя.
— Красива си като майка си — прошепна разчувствано деди, целуна ме по бузите и ни пожела приятно прекарване.
Джорджия ни помаха с ръка и щом затвори вратата, ние заслизахме по стълбите.
Излязохме на студа и аз останах доволна, че съм с дрехата на мами, която бе така добре подплатена, че можах да я оставя разтворена, за да се вижда роклята. По средата на пътя Венсан спря и се обърна към мен.
— Кейт, чувствам се… — прошепна и замълча, сякаш търсеше подходящите думи — невероятно горд, че съм с теб. Изключителен късметлия. Благодаря ти.
— Моля? — попитах аз, неспособна да повярвам. Той се наведе, за да ме целуне.
Когато устните ни се срещнаха, се притиснах към него. Усетих ударите на сърцето му до моето и в мен се надигна топлина, когато отговорих на целувката. Венсан притискаше ненаситно устни към моите. Топлината в мен се превърна в поток от лава.
Най-сетне се отдръпнахме.
— Ще има още, но по-късно — обеща той. — Когато не сме насред улица. — Погледна ме, сякаш бях неговото лично чудо, прегърна ме през раменете и ме притисна към себе си, докато вървяхме към реката.
Пристигнахме и заслизахме по стълбите към кея. Разсмях се, когато видях позната фигура на няколко метра.
— Какво правиш тук, Амброуз, насред официалната ми среща по случай рождения ми ден?
— Това е част от плана, Кейти-Лу. Просто част от плана — рече той и се наведе, за да ме целуне по бузите. — Я да те видя. — Отстъпи крачка назад и подсвирна тихо, докато свалях пелерината, за да покажа новата си рокля.
— Венс, ти си щастливец — рече и удари игриво Венсан по рамото.
Той разтри мястото и се разсмя.
— Благодаря. Тъкмо от това имах нужда, да ме смажат от бой, докато се опитвам да впечатля гаджето си.
— И наистина ще бъдеш впечатлена — усмихна се Амброуз. — Трябва да останеш впечатлена! — Посочи към водата. — Погледни какво дундуркам през последния час и половина.
Малка лодка с гребла, боядисана в яркочервено, се поклащаше върху вълните.
— Какво е това? — ахнах аз.
Венсан се усмихна.
— Във всеки друг случай бих казал „Първо дамите“, но в този… — Той заслиза по каменните стъпала отстрани на кея и скочи в лодката. Амброуз ми помогна до половината, след това Венсан пое ръката ми и аз стъпих внимателно в полюляващата се лодка.
Амброуз ни помаха, преди да се отдалечи.
— Изпрати ми есемес, когато имаш нужда от мен, приятел — провикна се той и се качи по стълбите.
Венсан стисна греблата и се понесохме на запад, към мигащите светлини на музея „Орсе“.
— Вземи си одеяло — настоя той и посочи натрупани на купчина меки одеяла на дъното на лодката. Беше помислил за всичко.
— Ти откъде взе тази лодка? Законно ли е? — заекнах аз.
Той кимна.
— Колкото и всичко останало, което върши Жан-Батист. Но е законно, лодката е регистрирана. Няма опасност да ни спрат речните ченгета. — Разсмя се. — Кажи кога искаш да си получиш подаръците?
— Венсан, ти шегуваш ли се? Не искам повече подаръци. Това е най-невероятният подарък, който съм получавала. Разходка с лодка по Сена! При това в невероятна бална рокля! Сигурно сънувам! — Наблюдавах светлините в градините Тюйлери, докато се носехме покрай величествената сграда с гръцки колони на левия бряг. Огромни статуи на богове и богини ограждаха сградата. Имах чувството, че тази вечер, докато съм с Венсан, мястото ми е сред тях.