— Тук винаги ли скитат маймуни по улиците? — запита Селма.
— Не — мрачно отвърна Андрей. — Днес започнаха. В чест на твоето пристигане.
— А ще ги очовечавате ли? — предпазливо се осведоми Селма.
Андрей се усмихна преко сили.
— Ами то както дойде — каза той. — Може пък наистина да се наложи да ги очовечим. Експериментът си е Експеримент.
Въпреки гаврата му се стори, че в тая налудничава мисъл има нещо рационално. Довечера трябва да повдигне този въпрос, мина му през ума. Но в същия миг му хрумна и нещо друго.
— Ти какво смяташ да правиш тази вечер? — попита той.
— Не знам. Както дойде. А вие какво правите тук?
Някой почука на вратата. Андрей погледна часовника си. Беше вече седем, сборището започваше.
— Днес си у нас — твърдо рече той на Селма. На това разхайтено същество можеше да му се въздействува само с решителност. — Не обещавам, че ще има кой знае каква веселба, но ще се запознаеш с интересни хора. Навита ли си?
Селма повдигна рамене и взе да си оправя косите. Андрей отиде да отвори. Някой вече блъскаше по вратата с крак. Беше Изя Кацман.
— Да няма жена при тебе? — попита той още на прага. — Кога най-сетне ще си сложиш звънец?
Както винаги в началото на всяко сборище през първите няколко минути Изя беше грижливо вчесан, с колосана якичка и ослепително бели маншети. Тясната добре изгладена вратовръзка бе разположена с невероятна точност на линията между носа и пъпа му. Но въпреки всичко Андрей предпочиташе сега да види Доналд или Кенши.
— Влизай, влизай, дрънкало — каза той. — Какво ти става днеска, цъфна преди другите?
— Ами знаех, че при тебе има жена — Изя ухилен потриваше ръце, — и побързах да я видя.
Те влязоха в трапезарията и Изя с широки крачки се устреми към Селма.
— Изя Кацман — представи се той с кадифен глас. — Боклукчия.
— Селма Нагел — лениво отвърна Селма, протягайки му ръка. — Курва.
Изя чак извряка от наслада и предпазливо целуна протегнатата ръка.
— Между другото! — каза той, обръщайки се към Андрей и отново към Селма. — Чухте ли вече? Съветът на районните пълномощници разглежда проект за решение — той вдигна показалеца си и гласът му се извиси — „За въвеждане на ред в ситуацията, създала се във връзка с наличието в чертите на града на големи струпвания от кучеглави маймуни“… Уф! Предлага се всички маймуни да бъдат регистрирани, снабдени с метални нашийници и плочки със собствени имена, а след това да се зачислят на учрежденията и на частни лица, които по-нататък ще носят отговорност за тях! — Той се изкикоти, изгрухтя и с проточен тъпичък писък заблъска с юмрука на дясната си ръка по дланта на лявата. — Грандиозно! Всякаква друга работа се захвърля и заводите спешно започват да произвеждат само нашийници и плочки. Господин кметът лично взема под своя опека три полово зрели павиана и призовава населението да последва примера му. Андрей, ти ще си вземеш ли някоя женска маймунка? Селма ще бъде против, но такива са изискванията на Експеримента! Както е известно, Експериментът си е Експеримент. Вие, Селма, надявам се, не се съмнявате, че Експериментът е именно експеримент — не е екскремент, не е експонент, не е перманент, а именно Експеримент?…
Андрей едва смогна да се вмести между клокоченето и пъшкането, за да го спре:
— Ето на, пак започна да дрънкаш!…
От това се страхуваше най-много. На новия човек такива нихилизъм и непукизъм сигурно влияеха съвсем пагубно. Естествено къде-къде по-привлекателно е да скиташ така от къща на къща, да се кикотиш и да плюеш всичко на ляво и на дясно, вместо да стискаш зъби…
Изя престана да се хили и закрачи възбуден из стаята.
— Може би всичко това са дрънканици — съгласи се той. — Възможно е. Но ти, Андрей, както винаги и бъкел не разбираш от психологията на ръководството. Каква е според тебе мисията на ръководството?
— Да ръководи! — отсече Андрей, приемайки предизвикателство. — Да ръководи, а не между прочем да дрънка и да плещи врели-некипели. Да координира дейността на гражданите и на организациите…