— А откъде го измисли, че Наставниците продължават делото на Сталин? — достигна внезапно до него гласът на Изя Кайман и Андрей разбра, че от известно време говори на глас.
— Че с какво друго могат да се занимават? — учуди се Андрей. — Има само едно дело на Земята, с което си заслужава да се занимава — построяването на комунизма! А това е делото на Сталин.
— Двойка по „Основите“ — отвърна Изя. — Делото на Сталин — това е построяването на комунизма в една отделно взета страна, последователната борба с империализма и разширяването на социалистическия лагер, докато обхване целия свят. Ама нещо не виждам как можеш да осъществиш тези задачи тук.
— Ску-учно ми е! — замрънка Селма. — Пуснете музика! Искам да танцувам!
Но Андрей вече нищо не виждаше и не чуваше.
— Ти си догматик! — сопна се той. — Талмудист и схоластик! И изобщо си метафизик. Не виждаш нищо друго освен формата. Нали Експериментът може да приеме какви ли не форми? Но съдържанието му може да бъде само едно и крайният резултат също е един: установяване на диктатура на пролетариата в съюз с трудещите се фермери…
— И с трудовата интелигенция! — добави Изя.
— Глупости! С каква ти интелигенция… Я не хвърляй камък в рядко лайно!…
— Да, наистина — каза Изя. — Този лозунг беше от друга епоха.
— Интелигенцията изобщо е импотентна! — яростно заяви Андрей. — Лакейска прослойка. Служи на тези, които са на власт.
— Банда жалки нищожества! — изрева Фриц. — Нищожества и дърдорковци, които са вечен извор на разхайтеност и дезорганизация!
— Точно така! — Андрей предпочиташе да го подкрепи, да речем, чичо Юра, но и от поддръжката на Фриц имаше полза. — Ето на, виж Гайгер. Той всъщност е класов враг, но позицията му съвпада напълно с нашата. И какво излиза тогава: че от гледна точка на всяка класа интелигенцията е едно лайно. Мразя я… Не мога да търпя тия безпомощни очилатковци, дърдорковци и паразити. Нито духовна сила имат, нито вяра, нито морал…
— Когато чуя думата „култура“, се хващам за пистолета! — с метален глас заяви Фриц.
— А, не! — възрази Андрей. — По този въпрос не съм съгласен с тебе. Спри дотука! Културата е велико достояние на освободилия се народ. На това трябва да се гледа диалектически…
Някъде съвсем наблизо гърмеше патефонът и пияният Ото танцуваше, препъвайки се, с пияната Селма, но това вече не засягаше Андрей. Започваше най-хубавото — точно това, заради което той толкова много обичаше тези сборища. Спорът.
— Долу културата! — ревеше Изя, прескачайки от един свободен стол на друг, за да се добере по-близо до Андрей. — Тя няма отношение към нашия Експеримент. Каква е задачата на Експеримента? Това е въпросът! Ето това ми кажи ти на мене.
— Вече го казах: да създаде модел на комунистическото общество!
— Че за какъв дявол им е на Наставниците този модел на комунистическото общество, я си размърдай мозъка бе, лапнишаран такъв!
— А защо да не им трябва? Защо?
— Аз все пак си мисля — каза чичо Юра, — че Наставниците не са истински хора. Те са, как да го река, абе нещо като друга порода… Туриха ни в аквариум… или също като в зоологическа градина… и сега гледат какво ще излезе от тая работа.
— Вие сам ли стигнахте до тая мисъл, Юрий Константинович? — с огромен интерес се извърна към него Изя.
Чичо Юра пощипна дясната си скула и отвърна неопределено:
— Ами в препирните стигнахме до тоз извод.
Изя дори удари с юмрук по масата.
— Чудна работа! — разпалено рече той. — Защо? От къде на къде? У най-различни хора, при това, общо взето, с напълно конформистко мислене, кой знае защо, се ражда представата за нечовешкия произход на Наставниците? Представата, че Експериментът се провежда от някакви висши сили.
— Аз например без заобикалки го попитах — намеси се Кенши. — „Вие пришълци ли сте?“ Той не ми отговори направо, но фактически и не отрече.
— А на мен ми беше казано, че са хора от друго измерение — каза Андрей. Не му беше удобно да говори за Наставника. Имаше чувството, че обсъжда семейните си проблеми с чужди хора. — Ама не съм сигурен, че правилно го разбрах… Може би го каза алегорично…
— А аз не искам! — внезапно заяви Фриц. — Да не съм насекомо. Аз съм си такъв, какъвто съм си. А-а! — той махна с ръка. — Щях ли да бъда тука, ако не бях попаднал в плен?