— Не знам — дрезгаво отвърна Керкенеза. — Не помня нищо такова.
„Мръсник — помисли си Андрей. — Животно.“
— Как става така? — учуди се той. — В бакалницата на Вълнената улица сте работили; кога сте работили — помните, с кого сте работили — помните. Добре. В кафенето на Драйдъс сте работили, кога и с кого — също помните. А за магазина на Хофщатер сте забравили. Нали това е последната ви работа, Блок.
— Съвсем не знам, г-н следовател — възрази Керкенеза с глас, изпълнен с отвратително уважение. — Извинявам се, ама трябва някой да ме е наклепал. Та аз, щом загазихме с Драйдъс и щом избрахме пътя на окончателното поправяне и полезното трудоустрояване, оттогава значи нищо подобно не съм вършил.
— Но Хофщатер ви е познал.
— Аз много се извинявам, господин следовател — сега вече в гласа на Керкенеза звучеше явна ирония. — Ама нали господин Хофщатер малко не е наред и това всички го знаят. В главата му значи всичко се е объркало. Влизал съм в магазина му, това е вярно — картофи там да купя, лучец… И по-рано бях забелязал, че той, извинявам се, ама не е съвсем добре с главата и ако знаех как ще се обърне работата, щях да престана да ходя при него, че я вижте сега каква стана…
— Дъщерята на Хофщатер също ви идентифицира. Тъкмо вие сте я заплашвали с ножа, вие лично.
— Не е имало такова нещо. Някои други работи са ставали, ама това не. Виж, тя веднъж се залепи за мен с нож, опрян в гърлото ми — такова нещо имаше! Един път така ме натисна там отзад, в склада, че едвам успях да си плюя на петите. Мръднала е от глад за мъже, всички наоколо бягат от нея като попарени… — Керкенеза се облиза. — И най-важното ме вика: ела в склада, сам, казва, да си избереш зелето…
— Това вече съм го чувал. По-добре повторете още веднъж какво сте правили и къде сте били през нощта на двадесет и четвърти срещу двадесет и пети. Подробно, като започнете от момента, когато изключиха слънцето.
Керкенеза вдигна очи към тавана.
— Значи така — започна той. — Когато изключиха слънцето, седях в кръчмата на ъгъла на Трикотажната и Втората улица и играех на карти. После Джек Ливър ме извика да отидем в друга кръчма, тръгнахме и по пътя се отбихме у тях, искахме да вземем с нас неговата дъртофелница, ама се забавихме и се запихме. Джек се насмука до козирката и неговата дъртофелница го сложи да си легне, а мене ме изгони. Тръгнах си към къщи да спя, ама яката се бях натаралянкал и по пътя се сдърпах с някакви там, трима бяха, и те пияни, никого от тях не познавам, за пръв път в живота си ги виждам. Те така ме наредиха, че нататък вече нищо не помня, чак сутринта се свестих до самия край на пропастта, едвам се довлякох в къщи. Легнах си и хоп, дойдоха да ме приберат…
Андрей разлисти делото и намери медицинската експертиза. Листът вече бе леко омазнен.
— Потвърждава се само това, че сте били пиян. Според медицинската експертиза не са ви били. Никакви следи от побой не са открили по тялото ви.
— Внимателно значи са работили момчетата — одобрително рече Керкенеза. — Имали са значи торбички с пясък… И досега още ме болят ребрата… а отказват да ме пратят в болницата… Ще взема да пукна тука и тогава всички ще отговаряте за мене…
— Три денонощия от нищо не се оплаквахте, а щом ви показаха акта от експертизата, изведнъж ви заболя…
— Как така да не ме е боляло? Капчица сили нямах, така ме болеше, търпило не ми остана, та затуй взех да се оплаквам.
— Престанете да лъжете, Блок — уморено рече Андрей. — Срам ме е да ви слушам.
Вече му се повдигаше от този гнусен тип. Ама че бандит и гангстер. Спипали са го с явни улики, но ето че не мога да го притисна до стената… Нямам достатъчно опит, там е работата. Другите карат такива като него да си признаят всичко на бърза ръка… А в това време Керкенеза започна печално да въздиша, жално си изкриви лицето, подбели очи чак до челото и изпъшка, започна да се върти на табуретката с явното намерение колкото може по-ловко да се строполи в несвяст, за да му дадат чаша вода и да го изпратят да спи в килията. През пръстите си Андрей следеше с ненавист тия гадни въртели. „Е, хайде, давай де — мислеше си той. — Опитай само да се издрайфаш на пода и ще те заставя, кучи сине, само с една попивателна да изчистиш всичко…“
Вратата широко се отвори и в кабинета влезе с уверена походка старши следователят Фриц Гайгер. Като плъзна равнодушен поглед по сгърчения Керкенез, той се приближи до бюрото и приседна на крайчеца върху книжата. Без да бърза, изтръска от пакета на Андрей няколко цигари, пъхна едната между зъбите си, а останалите грижливо нареди в тънката си сребърна табакера. Андрей драсна една клечка, Фриц запали цигарата си, кимна в знак на благодарност и изпусна струйка дим към тавана.