— Ей сега идвам! — изрева Андрей, скочи и се засуети из спалнята, търсейки гащетата си. Попадна му под ръка раирано долнище от пижама, забравено от предишните стопани, и той трескаво го нахлузи. Ластикът беше слаб и се наложи да го придържа отзад.
Противно на очакванията му отвъд входната врата не се чуваха добродушни ругатни, не пръхтяха коне и не бълбукаше никаква течност. Усмихвайки се предварително, Андрей отмести резето, разтвори широко вратата, изохка, отстъпи крачка назад и мигом сграбчи проклетия ластик и с другата ръка. Пред него стоеше снощната Селма Нагел, новата от осемнадесети апартамент.
— Да имате цигари? — попита тя без капчица приветливост.
— Да… заповядайте… влезте… — промърмори Андрей, отстъпвайки.
Тя влезе и мина покрай него, облъхвайки го с мириса на някакво непознато благоухание. Селма Нагел тръгна към трапезарията, а той тръшна вратата и с отчаяния вик: „Един момент, почакайте, аз ей сега!“, хукна към спалнята. Леле-леле-леле, говореше си той. Ама че я свърших и аз една… Но всъщност изобщо не се срамуваше, а даже се радваше, че ето на, свариха го един такъв чистичък, измит, широкоплещест, с гладка кожа и чудесно развити двуглави и триглави мускули — дори съжаляваше, че трябва да се облича. Но все пак се налагаше да изглежда прилично, той измъкна куфара, затършува в него и надяна гимнастически клин и синьо захабено спортно яке с преплетени букви ЛУ4 на гърба и на гърдите. Появи се пред хубавичката Селма Нагел с изпъчени гърди, с изпънати рамене, с пружинираща походка, а в протегнатата си ръка държеше пакет цигари.
Хубавичката Селма Нагел равнодушно си взе цигара, щракна със запалката и запуши. Тя дори не погледна към Андрей и видът й бе такъв, сякаш не й пукаше за нищо на този свят. Изобщо на дневна светлина не изглеждаше чак толкова хубава. Чертите на лицето й бяха по-скоро неправилни и дори грубовати, носът й бе малък и вирнат, скулите — прекалено широки, а големите й устни — доста дебело начервени. Но краката й, почти целите на показ, колкото и да ги хвалеше човек, все малко щеше да бъде. За съжаление останалото не можеше да се разгледа — дявол знае кой я беше научил да носи толкова широки дрехи. Дебел пуловер. При това с толкова висока яка. Същински водолаз.
Тя седеше в дълбокото кресло, преметнала единия си прекрасен крак върху другия прекрасен крак, и равнодушно се оглеждаше, като държеше цигарата по войнишки, прикривайки огънчето в дланта си. Андрей безцеремонно, но изящно приседна на края на масата и също запали цигара.
— Казвам се Андрей — рече той.
Тя премести равнодушния си поглед към него. И очите й не бяха такива, каквито му се сториха снощи. Бяха големи, но съвсем не черни, а светлосиви, почти прозрачни.
— Андрей — повтори тя. — Поляк ли сте?
— Не, руснак. А вие се казвате Селма Нагел и сте от Швеция.
Тя кимна.
— От Швеция съм. Я ми кажете вас ли ви бъхтиха тогава в участъка?
Андрей се сащиса.
— В кой участък? Никой не ме е бъхтил.
— Слушай, Андрей — рече тя. — Защо тука кутийката ми не ще да работи? — Тя неочаквано постави на коляното си малка лъскава кутийка, почти колкото кибритена. — На всички вълни само трещи и бръмчи, нищо готино не можеш да чуеш.
Андрей внимателно взе кутийката от нея и смаян се убеди, че е радиоапарат.
— Е, това е то! — промърмори той. — Наистина ли е детекторен?
— Че откъде да знам? — Тя взе от него апарата и в стаята се разнесоха трясъци от електрическо разреждане, пращене и жалко виене. — Не работи и това е. А ти никога ли не си виждал такова нещо?
Андрей поклати глава. После рече:
— Всъщност той не трябва и да работи. Тук има само една радиостанция и тя предава по радиоточките.
— Боже мой — каза Селма. — Че тогава какво може да прави човек тука? И сандък няма…
— Какъв сандък?
— Ами с картинки… Ти-ви!
— А-а… Да, тази работа сме я планирали за по-нататък.
— Брей че скука!
— Мога да докарам патефон — стеснително предложи Андрей. Чувствуваше се неловко. Наистина, ама че работа — нито радио, нито телевизия, нито кино…
— Патефон ли? Това пък какво е?
— Че не знаеш ли какво е патефон? — учуди се Андрей. — Ами навиваш пружината, слагаш плочата и…
— А, грамофон… — рече Селма без капчица въодушевление. — А магнетофон нямаш ли?
— Ха стига де — каза Андрей. — Аз да не съм ти радиовъзел!