— Н-не се плашете, мила фройлайн — мънкаше под носа си Фриц зад гърба му. — Тука винаги е така…
— Да бъде светлина! — обяви Андрей, като изговаряше бавно думите с надебелелия си език.
На тавана грейна прашна лампичка. Светлината бе мижава като във входа на блока. Андрей се обърна и огледа сборището.
Всичко бе наред. Начело на масата, на високата кухненска табуретка седеше, леко поклащайки се, Юрий Константинович Давидов, преди половин час веднъж завинаги станал за Андрей чичо Юра. В здраво стиснатите зъби на чичо Юра димеше грамадна цигара, който сам си свиваше, с дясната си ръка бе сграбчил ръбеста водна чаша, пълна с благороден първак, а мазолестият показалец на вдигнатата му лява ръка стърчеше току пред носа на седящия до него Изя Кацман, който вече изобщо се бе освободил и от вратовръзката, и от сакото, а по брадата и отпред по ризата му явно личаха следи от соса на печеното.
От дясната страна на чичо Юра скромно седеше Уан — пред себе си той бе поставил най-малката чинийка, с най-дребното късче месо и най-нащърбената вилица, а за първака си бе избрал една наръбена чашка. Главата му съвсем бе хлътнала в раменете. Затворил очи, той я бе отметнал назад и блажено се усмихваше: Уан се наслаждаваше на душевния си покой.
Кенши с вечно щъкащите очи, доста поруменял, сладко си хапваше кисело зеле и оживено разказваше нещо на Ото, който пък героично се сражаваше с налегнала го дрямка и в кратките мигове на изстраданите победи над съня гръмко възкликваше: „Да! Разбира се! Да! О, да!“
Шведската курва Селма Нагел изглеждаше направо красива. Тя седеше в креслото, преметнала крака върху меката странична облегалка, и проблясващите й крака се намираха точно срещу гърдите на храбрия подофицер Фриц, така че очите му горяха и той целият бе станал на червени петна от възбуда. Фриц се вреше при Селма с пълна чаша и постоянно се домогваше да пие с нея брудершафт, а Селма го отблъскваше със своята чаша, кикотеше се, размахваше крака и от време на време избутваше косматата ласкава лапа на Фриц от коленете си.
Само столът на Андрей от другата страна на Селма беше празен, а и столът, поставен за Доналд, тъжно зееше пуст. Колко жалко, че го няма Доналд, помисли си Андрей. Карай да върви. Ще го преглътнем някак. И това ще понесем! С какви ли не сме се справяли… Мислите му малко се пообъркваха, но настроението му, общо взето, бе мъжествено с лек трагичен оттенък. Той се върна на масата, грабна чашата си и изрева:
— Тост!
Никой не му обърна внимание, само Ото рязко отметна глава като кон, нападнат от настървени мухи, и се обади: „Да! О, да!“
— Аз дойдох тука, защото повярвах! — гръмогласно ехтеше басът на чичо Юра, който не позволяваше на хилещия се Изя да отстрани мазолестия пръст, стърчащ пред носа му. — Повярвах, защото вече нямаше в какво да вярвам. Пък руският човек все в нещо трябва да вярва, ясно ли ти е, братче? Ако няма в какво да вярва, нищо освен водката не му остава. Дори жена да любиш, пак трябва да вярваш. В себе си трябва да вярваш, без вяра, братче, си като воденица без камък — брашно не мелиш…
— Ами да! Така е! — отзова се Изя. — Ако на евреина му отнемеш вярата в бога, а пък на руснака — вярата в добрия цар, те са способни дявол знае какво да правят…
— Не… Чакай малко! Евреите са по-друго нещо…
— Най-важното, Ото, е да не се натягате — разправяше в това време Кенши, хрупайки с удоволствие зелето. — И без това никакво обучение няма и просто не може да има. Помислете си само за какво е нужно професионалното обучение в града, след като всеки постоянно си сменя професията.
— О, да! — отвърна Ото, който за секунда се разсъни. — Та нали и аз това му разправям на господин министъра.
— И какво казва министърът? — Кенши взе своята чаша и сръбна няколко малки глътки водка, сякаш пиеше чай.
— Господин министърът рече, че това е изключително интересна мисъл и ми предложи да направя специална докладна записка по този въпрос. — Ото подсмръкна и очите му се напълниха със сълзи. — А аз, вместо да направя това, отидох при Елза…
— … И когато танкът се озова само на два метра от мене — мрънкаше под носа си Фриц, разливайки първака върху белите крака на Селма, — аз си спомних всичко!.. Няма да ми повярвате, фройлайн, но всичко преживяно през годините се изниза пред очите ми… Но аз съм войник! В името на фюрера…
— Да, ама вашият фюрер откога-а го няма! — втълпяваше му Селма, просълзила се от смях. — Изгориха го вашия фюрер!
— Фройлайн! — рече Фриц, заплашително изпъчил челюстта си. — Фюрерът е жив в сърцето на всеки истински немец! Фюрерът ще живее вечно! Вие сте арийка, фройлайн, вие ще ме разберете: когато руският танк… на три метра… аз в името на фюрера!..