— Абе досаден ставаш вече с тоя твой фюрер! — изрева Андрей. — Момчета! Хей, негодници такива, искам да вдигна тост!
— Тост ли? — сепна се чичо Юра. — Хайде! Давай, Андрюша!
— З-за прсствщтукдами! — внезапно изрече на един дъх Ото, избутвайки Кенши настрана.
— Я млъкни бе! — изкряска му Андрей. — Изя, а ти престани да се хилиш като пача! Сериозно ви говоря! Кенши, дяволите да те вземат!.. Аз мисля, момчета, че трябва да пием… ние вече пихме, но някак мимоходом, а трябва по-сериозно, по-тържествено да пием за нашия Експеримент, за нашето благородно дело и най-вече…
— За вдъхновителя на всички наши победи другаря Сталин! — изрева Изя.
Андрей се обърка.
— Не… слушай… — промърмори той. — Защо ме прекъсваш бе? Е, и за другаря Сталин, разбира се… По дяволите, загубих си мисълта… Исках да пием за нашето приятелство бе, глупак!
— Нищо, нищо, Андрюша! — каза чичо Юра. — Хубав ти е тостът, за Експеримента трябва да пием, за приятелството също трябва да пийнем. Ей, момци, вземете чашите и да пием за приятелството и всичко да е от хубаво по-хубаво.
— А пък аз ще пия за Сталин! — заинати се Селма. — И за Мао Дзедун. Ей, Мао Дзедун, чуваш ли? Пия за тебе! — извика тя на Уан.
Уан трепна, печално се усмихна, взе си чашата и отпи.
— Дзедун ли? — заплашително попита Фриц. — Този пък кой е?
Андрей гаврътна пълната чаша и леко зашеметен, припряно взе да боде с вилицата мезето. Сега всички разговори достигаха до него сякаш от другата стая. Сталин… Да, разбира се. Трябва да има някаква връзка… Как не ми е минало през ума досега? Че това са явления от една и съща величина — от космически мащаб. Непременно трябва да има някаква връзка, да са свързани помежду си… Да речем, възникне такъв въпрос: да избираме между успеха на Експеримента и здравето на другаря Сталин… Как ще постъпя лично аз като гражданин, като боец… Наистина Кацман разправя, че Сталин е умрял, но това не е толкова важно. Или, да речем, че съм изправен пред такъв избор: Експериментът или делото на Сталин… Не, глупости, не е така. Дали да продължим делото на Сталин, ръководени от неговите идеи, или да продължим делото на Сталин в абсолютно други, в необикновени условия, непредвидени от никоя теория — ето така стои въпросът…
— А откъде го измисли, че Наставниците продължават делото на Сталин? — достигна внезапно до него гласът на Изя Кайман и Андрей разбра, че от известно време говори на глас.
— Че с какво друго могат да се занимават? — учуди се Андрей. — Има само едно дело на Земята, с което си заслужава да се занимава — построяването на комунизма! А това е делото на Сталин.
— Двойка по „Основите“ — отвърна Изя. — Делото на Сталин — това е построяването на комунизма в една отделно взета страна, последователната борба с империализма и разширяването на социалистическия лагер, докато обхване целия свят. Ама нещо не виждам как можеш да осъществиш тези задачи тук.
— Ску-учно ми е! — замрънка Селма. — Пуснете музика! Искам да танцувам!
Но Андрей вече нищо не виждаше и не чуваше.
— Ти си догматик! — сопна се той. — Талмудист и схоластик! И изобщо си метафизик. Не виждаш нищо друго освен формата. Нали Експериментът може да приеме какви ли не форми? Но съдържанието му може да бъде само едно и крайният резултат също е един: установяване на диктатура на пролетариата в съюз с трудещите се фермери…
— И с трудовата интелигенция! — добави Изя.
— Глупости! С каква ти интелигенция… Я не хвърляй камък в рядко лайно!..
— Да, наистина — каза Изя. — Този лозунг беше от друга епоха.
— Интелигенцията изобщо е импотентна! — яростно заяви Андрей. — Лакейска прослойка. Служи на тези, които са на власт.
— Банда жалки нищожества! — изрева Фриц. — Нищожества и дърдорковци, които са вечен извор на разхайтеност и дезорганизация!
— Точно така! — Андрей предпочиташе да го подкрепи, да речем, чичо Юра, но и от поддръжката на Фриц имаше полза. — Ето на, виж Гайгер. Той всъщност е класов враг, но позицията му съвпада напълно с нашата. И какво излиза тогава: че от гледна точка на всяка класа интелигенцията е едно лайно. Мразя я… Не мога да търпя тия безпомощни очилатковци, дърдорковци и паразити. Нито духовна сила имат, нито вяра, нито морал…
— Когато чуя думата „култура“, се хващам за пистолета! — с метален глас заяви Фриц.
— А, не! — възрази Андрей. — По този въпрос не съм съгласен с тебе. Спри дотука! Културата е велико достояние на освободилия се народ. На това трябва да се гледа диалектически…