— Напълно възможно е! — дълбокомислено рече Андрей. — Аз също допускам такова нещо.
— А пък Доналд смята — тихичко подхвърли Уан, — че Експериментът много отдавна се е провалил.
Всички впериха очи в него. Уан седеше в предишната си поза на пълен покой — свил глава в раменете и повдигнал лице към тавана; очите му бяха затворени.
— Той каза, че Наставниците отдавна са се заплели в собствената си приумица, опитали са всичко възможно и сега вече сами не знаят какво да правят. Той каза: претърпели са пълен крах. И всичко това сега просто си върви по инерция.
Напълно объркан, Андрей взе да се чеше по темето. Виж го ти Доналд! Значи затова напоследък не е на себе си… Другите също мълчаха. Чичо Юра бавно си свиваше поредната грамадна цигара, Изя с вкаменена усмивка щипеше и подръпваше брадавицата си. Кенши пак се захвана със зелето, а Фриц гледаше Уан, без да откъсва очи от него, като челюстта му провисваше и отново се връщаше на мястото си. Ето така започва разложението, мина му през ума на Андрей. От такива разговори. Щом не разбираш нещо, започваш да не му вярваш. А неверието е смърт. Много, много опасно нещо е неверието. Наставникът му каза направо: най-важното е да повярваш в идеята докрай, всеотдайно. Трябва да осъзнаеш, че да не разбираш какво става е абсолютно задължително условие за Експеримента. Естествено това е най-трудното. Повечето хора тук не са истински идейно закалени, не са истински убедени, че светлото бъдеще е неизбежно. Че днес може би ни е тежко и сме толкова зле, че душата ни е в зъбите, и утре ще бъде същото, но вдругиден слънцето непременно ще огрее и на нашата улица ще дойде празник…
— Аз съм неук човек — рече ненадейно чичо Юра, като залепваше внимателно книжката на цигарата си. — Образованието ми е четвърто отделение, ако искате да знаете, и вече разправях на Изя, че аз, честно да си призная, направо избягах тука… Ей на, като тебе… — Той посочи с грамадната си цигара Фриц. — Само че ти си хванал пътя от плен, пък аз значи — от село. Ако не броим войната, аз цял живот съм живял на село и цял живот бял ден не съм видял. А тука на̀ — видях! Какво са си наумили ония там със своя Експеримент — честно казано, братчета, — не е за мойта уста лъжица, пък и не е чак толкова интересно. Ама тука съм си свободен човек и докато не са посегнали на мойта свобода, и аз няма на никого да посегна. Но виж, ако се намерят някои, които ще рекат да променят нашето сегашно, значи, фермерско положение, тогава съвсем сигурно ви обещавам: от вашия град камък върху камък няма да оставим. Да не си мислите, че сме павиани? Мамицата ви ще разкатаем, тъй да знаете. Мамицата ви. Няма да ви позволим да ни наденете нашийници на гърлата!.. Такива ми ти работи, братче — рече той, обръщайки се лично към Фриц.
Изя разсеяно се изхили и отново се възцари неловко мълчание. Речта на чичо Юра озадачи Андрей и той реши, че Юрий Константинович явно много е патил, щом казва, че бял ден не е видял, сигурно има сериозни основания и никак няма да е тактично от негова страна да го разпитва, още повече пък сега. Така че Андрей само рече:
— Сигурно още е рано да повдигаме всичките тия въпроси. Експериментът е започнал сравнително отскоро, има още работа до гуша, така че трябва да работим и да вярваме в правотата на…
— А откъде го измисли, че Експериментът е започнал отскоро? — прекъсна го Изя с насмешка. — Експериментът продължава най-малко от сто години. Всъщност е започнал много по-рано, но просто за стоте години мога да гарантирам.
— Ти пък откъде знаеш?
— Ходил ли си малко по-далеч на север, а? — попита Изя.
Андрей се обърка. Той дори и представа си нямаше, че тук изобщо има север.
— Абе на север! — нетърпеливо повтори Изя. — Представи си, че си се обърнал с лице към слънцето, тази страна, където са блатата, полята и фермите, е юг, а противоположната страна, навътре в града, е север. Ама ти нали освен на сметището другаде не си ходил… А нататък градът продължава и продължава, там има огромни квартали — стоят си цели целенички, и дворци… — той се изкиска. — Дворци и колиби. Сега там, разбира се, никого няма да срещнеш, защото няма вода, но някога са живели хора и трябва да ти кажа, че това „някога“ е било доста отдавна. В изоставените къщи такива документи намерих, че свят ще ти се завие! Чувал ли си например за такъв монарх Велиарий Втори? Те това е то! А той между другото е царувал там. Само че по времето на неговото царуване там, тук — той почука с нокът по масата, — тук наоколо са били блата и в тези блата са се трепели крепостни… или роби. И това е било най-малко преди сто години, не по-късно…