Чичо Юра клатеше глава и цъкаше с език. Фриц попита:
— А още по̀ на север?
— По-нататък не съм ходил — рече Изя. — Но познавам хора, конто са ходили много надалеч, някъде на сто-сто и петдесет километра, а много са тръгвали нататък и не са се връщали.
— Е, и какво има там?
— Градът продължава — Изя помълча малко. — Наистина и безбожни лъжи съм чувал за тези места. Затова ви разказвам само за онова, което съм видял със собствените си очи. Стоте години са сигурни. Ясно ли ти е, приятелю мой, Андрюша? Цели сто години. За сто години на всеки Експеримент можеш да му туриш кръст.
— Добре де, чакай малко… — смутен промърмори Андрей. — Да, ама нали те не са му турили кръст! — оживи се той. — Щом набират нови и нови хора, значи не са го изоставили, не са се отчаяли! Просто са си поставили много трудна задача. — Хрумна му нова мисъл и той още повече се въодушеви: — И изобщо откъде знаеш какъв е техният мащаб на времето? Може пък нашата година за тях да е една секунда?…
— Не ги знам аз тия работи — рече Изя, като сви рамене. — Само се опитвам да ти обясня в какъв свят живееш — нищо повече.
— Е, добре! — решително го прекъсна чичо Юра. — Стига толкоз сме наливали от пусто в празно!.. Ей, малкият! Как ти викаха… Ото! Остави момата на мира и домъкни насам… Не, много се е натаралянкал. Ще вземе да счупи стъкленицата, сам ще ида…
Той слезе от високата табуретка, взе от масата пресушената кана и се запъти към кухнята. Селма се тръшна на мястото си, пак си вирна краката над главата и капризно побутна Андрей по рамото.
— Още много ли ще разтягате тия локуми? Човек може направо да пукне от скука… Експериментът, та Експериментът… Дай една цигара!
Андрей й подаде пакета. Прекъснатият неочаквано разговор разбълника някаква горчилка в душата му — нещо остана недоизказано, нещо недоразбрано, не му дадоха да обясни, не стигнаха до едно мнение… Ето на — и Кенши седи един такъв тъжен, а с него това рядко се случва… Твърде много мислим за себе си, там е работата! Експериментът е истински Експеримент, а пък всеки упорито гледа да придърпа чергата към себе си, държи здраво на своето становище, а то трябва всички заедно, заедно трябва!..
В този миг чичо Юра тръшна на масата още пиячка и Андрей махна с ръка на всичко. Пиха по една чаша, взеха си от мезето, Изя каза един виц — паднаха от смях. Чичо Юра също каза някакъв виц, ужасно неприличен, но много смешен. Дори Уан се засмя, а Селма просто се превиваше от смях. „В гърнето… — чак се задави тя, триейки си очите с длани. — В гърнето не влизал!..“ Андрей удари с юмрук по масата и подкара мамината любима:
Пригласяха му кой както може, а после Фриц, яростно облещен, взе да реве заедно с Ото някаква непозната, но чудесна песен за треперещите от страх кокали на стария скапан свят — великолепна бойна песен. Като гледаше как Андрей възторжено се опитва да припява, Изя Кацман се кискаше и клокочеше, потривайки ръце, а чичо Юра, вторачил безсрамните си светли очи в голите крака на Селма, ненадейно зарева с мечешко гласище:
Успехът му бе пълен и чичо Юра продължи:
Тогава Селма свали краката си от облегалката, избута Фриц настрана и рече обидено:
— Нищо не съм ви обещавала, притрябвали сте ми…
— Ама аз така, изобщо… — силно смутен рече чичо Юра. — То песента е такава. А пък ти много си ми притрябвала…
За да загладят неприятната случка, изпиха още по една чаша. Главата на Андрей съвсем се замая. Той смътно съзнаваше, че бърника нещо в патефона и ей сега ще го изтърве, и патефонът наистина падна на пода, но това изобщо не му се отрази, напротив, май започна да свири по-силно. После Андрей танцува със Селма и нейните хълбоци се оказаха топли и гъвкави, а гърдите й — неочаквано твърди и големи. Това беше дяволски приятна изненада — да откриеш нещо прекрасно оформено под безформените гънки на острата вълнена прежда. Те танцуваха и той я държеше за хълбоците, а тя, обгърнала с длани лицето му, разправяше, че той е чудесен и много й харесва, за да й се отблагодари той пък й каза, че я обича и че винаги я е обичал, и отсега нататък ще бъде само с нея… Чичо Юра блъскаше с юмрук по масата и като обяви: „Нещо май застудя, не е ли време да пийнем…“, прегърна вече съвсем клюмналия Уан и три пъти здравата го разцелува по стар руски обичай. После Андрей се озова в средата на стаята, а Селма отново седеше на масата, замерваше разкисналия се Уан с хлебни топчета и го наричаше Мао Дзедун. Тогава на Андрей му хрумна да изпее „Москва-Пекин“ и той веднага изпълни тази прекрасна песен с буйна страст и вдъхновение, а след това изведнъж се оказа, че те двамата с Изя Кацман стоят един срещу друг, страшно ококорени, все повече и повече понижават гласовете си до зловещ шепот и повтарят, сочейки с пръст нагоре: „Ш-шт, чуват ни!.. Ш-шт, ч-чуват ни!..“ Сетне двамата с Изя, кой знае как, се оказаха натикани в едно кресло, а пред тях на масата, клатейки краката си, седеше Кенши и Андрей разпалено му втълпяваше, че е готов на каквато и да било работа, тук всяка работа носи голямо удовлетворение на човека и той се чувствува чудесно, работейки като боклукчия.