Задъхвайки се и подсмърчайки, Керкенеза трескаво зашава на пода. Фриц връхлетя отгоре му, хвана го за яката и с рязко движение го изправи на крака. Сега лицето на Керкенеза изглеждаше възбяло с отсянка на суха пръст, изхвръкналите му очи бяха обезумели и той обилно се потеше.
Мръщейки се от погнуса, Андрей сведе поглед и с треперещи пръсти взе да рови в пакета, като се мъчеше да извади някоя цигара. Трябваше да направи нещо, по не знаеше какво. От една страна, действията на Фриц бяха жестоки и отвратителни, но, от друга, не по-малко жесток и отвратителен беше и този върл бандит и разбойник, който най-безочливо се гавреше с правосъдието. Той и другите като него бяха гнойна язва върху тялото на обществото…
— Струва ми се, че май си недоволен от отношението към теб? — звучеше в това време мазният глас на Фриц. — Като те гледам, дори май се каниш да се оплачеш. Та да знаеш тогава, че името ми е Фридрих Гайгер. Старши следователят Фридрих Гайгер…
Андрей насила вдигна очи. Керкенеза стоеше изпънат, леко наведен назад, а Фриц плътно се беше надвесил над него с ръце на кръста.
— Можеш да се оплачеш — сегашното ми началство го знаеш… А известно ли ти е кой е бил предишният ми началник? Райхсфюрерът от СС Хайнрих Химлер! Чувал ли си това име? А знаеш ли къде съм работил по-рано, а? В едно учреждение, наричано гестапо! А знаеш ли с какво бях известен най-много в това учреждение?…
Телефонът иззвъня. Андрей вдигна слушалката.
— Следователят Воронин — рече той през зъби.
— Мартинели — отвърна глух глас на човек, страдащ от задух. — Елате при мен. Незабавно.
Андрей затвори телефона. Беше ясно, че шефът ще му чете грандиозно конско евангелие, но се радваше, че сега ще излезе от този кабинет — по-далеч от обезумелите очи на Керкенеза, от свирепо издадената челюст на Фриц, от тази сгъстяваща се атмосфера на килия за изтезания. За какво му беше всичко това… гестапо, Химлер…
— Шефът ме вика — каза той с някакъв чужд, скрибуцащ глас, машинално издърпа чекмеджето на бюрото и сложи пистолета си в кобура, за да бъде формен, както го изискваше редът.
— Желая ти успех — подхвърли Фриц, без да се обръща. — Аз ще остана тук, не се безпокой.
Андрей забързано тръгна към вратата и излетя като стрела от кабинета. Под мрачните сводове на коридора цареше прохладна тишина, на дългата градинска пейка под строгия поглед на дежурния седяха неподвижно някакви дрипави типове. Андрей тръгна покрай затворените врати изследователските кабинети, прекоси стълбищната площадка, където няколко млади следователи от последния набор, димейки като комини с цигарите си, разпалено обясняваха един на друг делата си, качи се на третия етаж и почука на вратата на шефа.
Шефът беше мрачен. Дебелите му бузи бяха провиснали, а редките зъби заплашително оголени, той дишаше тежко, със свистене през зиналата си уста и гледаше Андрей изпод вежди.
— Седнете — промърмори шефът.
Андрей седна, сложи ръце на коленете си и се вторачи в прозореца. Прозорецът беше с решетки и отвън беше непрогледна тъмница. Вече трябва да е единадесет часът, помисли си той. Сума време загубих с този мръсник.
— Колко дела имате сега? — попита шефът.
— Осем.
— Колко смятате да приключите до края на тримесечието?
— Едно.
— Лошо.
Андрей замълча.
— Лошо работите, Воронин. Лошо! — дрезгаво рече шефът. Задухът доста го мъчеше.
— Знам — покорно каза Андрей. — Все още не мога да вляза в релсите.
— Крайно време е! — Гласът на шефа се повиши до свистящо съскане. — Я колко отдавна работите при нас, а сте приключили някакви три жалки дела. Не изпълнявате дълга си пред Експеримента, Воронин. А има от кого да се поучите, с кого да се посъветвате… Вижте например как работи вашият приятел, имам предвид… ъ… имам предвид Фридрих… ъ-ъ… Той, разбира се, си има своите недостатъци, но вие няма защо да заимствувате тъкмо недостатъците му. Можете да възприемате от него и достойнствата му, Воронин. Двамата дойдохте заедно при нас, а той вече е приключил единадесет дела.
— Аз не мога така — навъсено рече Андрей.
— Учете се. Трябва да се учите. Ние всички се учим. Този вашият… ъ-ъ… Фридрих също не е завършил юридически курсове, а работи и при това не работи лошо… Ето вече стана старши следовател. Има предложение да го направят заместник-началник на криминалния отдел… Да. А от вас, Воронин, не са доволни. Докъде например стигнахте с делото за Зданието?
— Доникъде — каза Андрей. — Че то не е никакво дело. То е такава безсмислица, направо чиста мистика…