— Моля ви се, пани Хусакова — прекъсна я Андрей. — Според мен някак превратно тълкувате положението. Доколкото разбирам, вие не сте извършили никакво престъпление. Ние гледаме на вас само като на свидетел, вие сте наш помощник, който…
— Е, гълъбче! Че за какви помощници ми говорите? Полицията си е полиция.
— Ама недейте така! — За да бъде по-убедителен, Андрей сложи ръка на сърцето си. — Ние издирваме банда престъпници! Те отвличат хора и, изглежда, ги убиват. Човек, който е бил в техните лапи, може да окаже неоценима услуга на следствието!
— Гълъбче, ама вие какво — рече старицата, — да не би да вярвате в това Червено здание?
— А вие не вярвате ли? — попита Андрей леко объркан.
Старицата не успя да отговори. Вратата на кабинета се открехна, от коридора нахлу гълчава от възбудени гласове и в пролуката се промуши с гърба напред набита черноглава фигура, която крещеше в коридора: „Да, належащо е! Веднага трябва да го видя!“ Андрей се намръщи, но в същия миг отново издърпаха фигурата в коридора и вратата се хлопна.
— Извинете, прекъснаха ни — рече Андрей. — Май искате да кажете, че вие самота не вярвате в Червеното здание?
Без да изоставя плетенето, старата Матилда повдигна едното си рамо.
— Че кой възрастен човек може да повярва на такова нещо? Представете си само, тази тяхна къща бяга от едно място на друго, вътре всички врати са със зъби, изкачваш се по стълбите и наведнъж се озоваваш в мазето… Е, разбира се, по тукашните места всичко може да се случи, Експериментът си е Експеримент, ама това все пак е прекалено… Не, не вярвам. То се знае, във всеки град има сгради, дето поглъщат хора, сигурно и в нашия не може без тях, ама едва ли тичат от място на място… пък и стълбите там, доколкото знам, са най-обикновени.
— Извинете, пани Хусакова — каза Андрей. — А защо тогава разказвате на ляво и на дясно тези измислици?
— А защо пък да не ги разказвам, щом хората ги слушат? Знаете ли колко е скучен животът на хората, особено на такива старци като нас…
— Да не би сама да сте измислили всичко това?
Достигналата почтена възраст Матилда си отвори устата да отвърне, но в този миг до ухото на Андрей ужасно изтрещя телефонът. Той изруга и вдигна слушалката.
— Андрю-шен-ка… — разнесе се от слушалката съвсем пияният глас на Селма. — Аз всичките ги изгоних… из-го-них. Ти защо не си идваш?
— Моля те — рече Андрей, като прехапа устна и погледна изпод вежди към старицата. — В момента съм много зает, ще ти се…
— А аз не ис-кам! — заяви Селма. — Аз те обичам, аз те чакам. Твоята Селма е пи-я-нич-ка и го-лич-ка, на мен ми е сту-де-но…
— Селма — сниши глас Андрей. — Не се прави на глупачка. Много съм зает.
— Въпреки това ти такова момиче няма… няма да намериш, в този нуж… нужник. А пък аз съм се свила на кравайче… ама съвсем-съвсем голич… голичка…
— Ще дойда след половин час — припряно рече Андрей.
— Глу-па-че! Та след поло… половин час аз вече ще съм заспала… Къде си виждал някой да идва след половин час?
— Е добре, Селма, до скоро виждане — побърза да приключи Андрей, проклинайки деня и часа, когато беше дал на тая развратна уличница номера на служебния си телефон.
— Тогава върви по дяволите! — внезапно изкрещя Селма и би отбой. Навярно така тръшна слушалката, че направи телефона на парчета. Стиснал зъби от ярост, Андрей внимателно сложи своята слушалка и няколко мига не смееше да вдигне очи. Беше си изгубил мисълта и не можеше да се съсредоточи. После се изкашля.
— Така — каза той — Ъ-ъ… Аха. Значи вие сте разказвали всичко това просто от скука… — Той си спомни най-сетне последния въпрос. — Значи, трябва да разбирам, че вие, самата, сте измислили цялата таза история с Франтишек?
Старицата тъкмо се накани отново да си отвори устата, за да му отговори, ама пак нищо не излезе. Вратата се открехна, на прага се появи дежурният и юначно рапортува:
— Моля да ме извините, господин следовател! Докараният свидетел Петров настоява незабавно да го разпитате, защото имал да ви съобщи…
Андрей побесня от яд. Той с все сила удари с юмруци по масата и така изрева, че дори и собствените му уши писнаха:
— Дяволите да ви вземат! Що за дежурен сте! Не знаете ли устава? Къде се пъхате с вашия Петров? Да не се намирате в домашния си клозет! Кръго-ом марш!
Дежурният се омете мигновено. Чувствувайки, че дори и устните му треперят от ярост, Андрей си наля с изтръпналите ръце вода от гарафата и пи. Гърлото му смъдеше от дивото реване. После стрелна с очи старицата. Достигналата почтена възраст Матилда продължаваше най-невъзмутимо да си плете.