— Моля да ме извините — промърмори Андрей.
— Няма нищо, млади господине — успокои го Матилда. — Не ви се сърдя. Та вие ме питахте дали сама не съм измислила всичко това. Това за моята уста лъжица ли е? Виж ги ти само: какви стълби — вървиш нагоре, пък се озоваваш долу… Че аз не съм и сънувала такова нещо. Както ми го разказаха, така го разказвах…
— А кой по-точно ви го разказа?
Като не преставаше да плете, старицата поклати глава.
— Виж това не помня. На опашката го разказваше една жена. Този Франтишек уж бил зет на нейна позната. Ама и тя лъжеше, разбира се. По някой път на опашките се случва такива работи да чуеш, дето в нито един вестник не можеш да ги прочетеш…
— А приблизително кога чухте тези приказки? — попита Андрей, дошъл малко на себе си. Вече го беше яд, че толкова се нервира и тръгна с рогата напред.
— Ами някъде преди два месеца трябва да беше… а може и три да са станали вече.
Да, развалих цялата работа, нищо не излезе от този разпит, огорчен си мислеше Андрей. Развалих, по дяволите, цялата работа заради онази курва и заради онзи дръвник — дежурния. Ама няма да му се размине тая работа, душичката ще му извадя аз на него, тъпака му с тъпак. Ще му дам аз да разбере. Има да тича подир лудите рано-рано на студа… Е, добре, а със старицата сега какво да правя? Виж я ти как се запъна бабата и не ще да каже имената…
— А вие сигурна ли сте, пани Хусакова — започна той отново, — че изобщо няма да можете да си спомните името на тази жена?
— Не го помня, гълъбче, никак не ми идва на ума — весело отвърна достигналата почтена възраст Матилда, като не преставаше бойко да размахва куките.
— А може пък вашите приятелки да я помнят, а?
Движението на куките се позабави.
— Вие тогава им казахте това име, нали така? — продължаваше Андрей. — Какво пък, напълно е възможно тяхната памет да е по-добра, нали?
Матилда повдигна едното си рамо и нищо не отговори. Андрей се облегна на стола.
— Виждате ли каква стана тя сега, пани Хусакова. Името на тази жена вие или сте го забравили, или просто не искате да ни го кажете. А вашите приятелки го помнят. Значи ще се наложи да ви задържим малко тука, за да не можете да ги предупредите, и ще бъдем принудени да ви държим дотогава, докато или вие, или някоя от приятелките ви не си спомни от кого сте чули тази история.
— Ваша си работа — смирено рече пани Хусакова.
— Вярно, така е — каза Андрей. — Но докато вие си спомняте, а пък ние се занимаваме с приятелките ви, нали хората ще продължават да изчезват, бандитите ще се радват и ще потриват ръце и всичко това ще става заради вашето странно предубеждение към следствените органи.
Достигналата почтена възраст Матилда нищо не отвърна. Тя само упорито сви набръчканите си устни.
— Разберете в какво глупаво положение ни поставяте — продължаваше да й втълпява Андрей. — Не стига, че денонощно се разправяме с каква ли не паплач, с гадове и мръсници, ами пристига тук един честен човек и за нищо на света не желае да ни помогне. На това какво да му каже човек? Хубава работа! Извинете, но в случая се държите съвсем като децата. Ако вие не си спомните, вашите приятелки ще си спомнят, но така или иначе ще узнаем името на тази жена, ще се доберем до Франтишек и той ще ни помогне да разпердушиним това свърталище. Стига само преди това бандитите да не го пречукат като опасен свидетел… А нали ако го убият, вие ще бъдете виновна, пани Хусакова! Не пред съда естествено и не пред закона, а пред съвестта си, от човешка гледна точка, вие ще бъдете виновна!
След като вложи в тази малка реч цялото си умение да убеждава, изтощен, Андрей запали цигара и зачака, като крадешком погледна часовника си. Възнамеряваше точно след три минути, ако опърничавата старица не си признае всичко, да изпрати този стар, чепат дънер в килията, макар това да беше съвсем противозаконно. Но нали в края на краищата все пак трябва да ускори разглеждането на това проклето дело… Докога ще се разправя с всяка старица? Една нощ, прекарана в килията, понякога оказва направо чудотворно въздействие върху хората… Ами ако възникнат някои неприятности заради това, че е превишил пълномощията си… не няма да възникнат, тя няма да вземе да се оплаква, не изглежда такава… но ако все пак възникнат, нали в края на краищата главният прокурор е лично заинтересован от това дело и сигурно няма да го разобличи. Е, ще му лепнат някое наказание. Ама аз да не им работя за похвалите! Нека ме наказват. Важното е разследването на това проклето дело поне малко да напредне… поне криво-ляво да се размърда…