— А по-нататък? — настояваше старецът.
— Не знам — каза Андрей, като се замисли. — Може би ще се появи още някаква гадост. Експериментът си е Експеримент. Дълго време ще е така.
— За вечни времена — забеляза старецът. — Съгласно всяка религия така ще бъде за вечни времена.
— Религията няма нищо общо с това — възрази Андрей.
— Вие и сега ли продължавате да мислите така? — учуди се старецът.
— Естествено. И винаги съм мислил така.
— Добре, да оставим засега тая работа. Експериментът си е Експеримент, въжето на бесилката си е най-обикновена връв… тук мнозина така се утешават. Почти всички. Това, между другото, не е предвидено от никоя религия. Но аз исках друго да кажа. Защо дори тук ни е оставена свобода на волята? Нали в царството на абсолютното зло, в царството, на чиито врати е написано: „Надежда всяка оставете…“, би трябвало…
Андрей почака да чуе продължението, не го дочака и рече:
— Вие някак странно си представяте нещата. Това не е царство на абсолютното зло. Това е по-скоро хаос, в който сме призвани да въведем ред. А как можем да въведем ред в него, ако нямаме свобода на волята?
— Интересна мисъл — замислено промълви старчето. — Това никога не ми е минавало през ума. Значи смятате, че ни е даден още един шанс? Ние сме нещо като наказателен батальон — с кръвта си трябва да изкупим своите прегрешения в челните редици на вечната борба на доброто със злото…
— Защо забърквате тук — „със злото“? — каза Андрей, като започна вече да се дразни. — Злото е нещо целенасочено…
— Вие сте манихей! — прекъсна го старчето.
— Аз съм комсомолец! — възрази Андрей, като се раздразваше все повече и чувствуваше необикновен прилив на вяра и убеденост. — Злото винаги е класово явление. Няма зло ей така, изобщо. А тук всичко е объркано, защото това е Експеримент. На нас ни е даден хаосът. И ние или няма да се справим и ще се върнем към миналото — към класовото разслоение и останалите там гадости, — или ще оседлаем хаоса, ще го превъплътим в нови прекрасни форми на човешките отношения, които се наричат комунизъм…
Известно време старчето смаяно мълчеше.
— Виж ти — промълви то накрая безкрайно учудено. — Кой би могъл да си помисли, кой би могъл да предположи… Тук да се прави комунистическа пропаганда! Това дори не е схизма, това е… — Той замълча. — Впрочем нали идеите на комунизма са сродни с идеите на ранното християнство…
— Това е лъжа — сърдито заяви Андрей. — Чиста попска измислица. Ранното християнство е идеология на смирението, идеология на робите. А ние сме бунтовници! Ние няма да оставим тук камък върху камък, а после ще се върнем там, обратно, откъдето сме дошли, и всичко ще преустроим така, както сме го преустроили тука!
— Вие сте Луцифер — промълви старецът с благоговеен ужас. — Горд дух! Нима още не ви е споходило смирението?
Андрей внимателно обърна кърпата откъм студената страна и погледна подозрително към старчето.
— Луцифер ли?… Тъй. А вие всъщност кой сте?
— Аз съм тленен прах — отвърна старчето.
— Хм… — трудно беше човек да не се съгласи с него.
— Аз съм никой — уточни старчето. — Бях никой там и тук също съм никой. — Той млъкна. — Вие ми вдъхнахте надежда — внезапно заяви старчето. — Да, да, да! Вие дори не можете да си представите колко странно, колко странно… колко радостно прозвучаха вашите думи за мен! Наистина, щом са ни оставили свобода на волята, защо непременно да са потребни смирението и търпеливите мъки?… Не, аз смятам тази среща за най-значителното ми преживяване, откакто съм тук…
Андрей го огледа с враждебно любопитство. Гаври се с мене старият пръч, а… Не, май няма такова нещо… Дали е пазач на синагогата?… Синагогата!
— Моля да ме извините. Отдавна ли седите тук? Искам да кажа — на тази пейка? — осведоми се той угоднически.
— Не, скоро се преместих. Отначало седях на табуретката ей в онзи вход, там има табуретка… А когато домът се оттегли, дойдох на пейката.
— Аха — рече Андрей. — Значи го видяхте?
— Естествено! — с достойнство отвърна старецът. — Трудно е да не го види човек. Аз седях там, слушах музиката и си поплаках.
— Поплакахте си… — повтори Андрей, мъчейки се да проумее как стоят нещата. — Я ми кажете, вие евреин ли сте?
Старецът трепна.
— Боже мой, не! Що за въпрос? Католик съм, верен и — уви! — недостоен син на римокатолическата църква… Разбира се, нямам нищо против юдаизма, но… А вие защо ме попитахте за това?
— Така — измънка Андрей. — Значи нямате нищо общо със синагогата?