— По-внимателно. Дайте го тука.
Андрей му подаде пистолета и известно време гледаше как Доналд, извърнал се на седалката, натиква оръжието в задния джоб на комбинезона си. Внезапно го изби пот.
— Значи там вие… стреляхте? — прегракнало попита той.
Доналд не отговори. Той присветна с единствения оцелял фар, изпреварвайки поредния камион. През кръстовището пред самия радиатор профучаха с извити опашки няколко павиана, но Андрей не им обърна никакво внимание.
— Откъде е това оръжие, Дон?
Доналд пак не отговори, само направи странен жест с ръка — опита се да нахлупи над очите си загубената шапка.
— Вижте какво, Дон — решително каза Андрей. — Веднага отиваме в кметството, там ще предадете пистолета и ще обясните откъде го имате.
— Престанете да дрънкате глупости — прекъсна го Доналд. — По-добре ми дайте една цигара.
Андрей машинално извади пакета.
— Това не са глупости. Не искам нищо да знам — отсече той. — Вие си мълчахте, това си е ваша лична работа. И изобщо аз ви вярвам… Но в града само бандитите могат да имат оръжие. Нищо такова не искам да кажа за вас, но, общо взето, не ви разбирам… изобщо трябва да предадете оръжието и да дадете обяснение. И няма защо да се преструвате, че това са глупости. Нали виждам какъв сте в последно време. Най-добре е да отидете и да разкажете всичко.
Доналд за миг се обърна и погледна Андрей в очите. Не беше ясно какво изразяваше погледът му — дали насмешка, или страдание, — но на Андрей му се стори, че той изведнъж се е състарил и в този момент изглежда съвсем грохнал и някак подплашен. Андрей се смути, стъписа се, но тутакси се овладя и твърдо повтори:
— Предавате го. Разказвате всичко. И край!
— Разбирате ли, че маймуните са тръгнали към града? — попита Доналд.
— Е, и какво от това? — обърка се Андрей.
— Наистина: и какво от това? — рече Доналд и неприятно се изсмя.
ГЛАВА ВТОРА
Маймуните вече бяха в града. Те подскачаха по корнизите, на гроздове висяха по уличните лампи, зловещи космати тълпи маймуни танцуваха по кръстовищата, надничаха през прозореца, замеряха се с павета, изтръгнати от настилката, гонеха обезумелите хора, изскочили по долни дрехи на улицата.
Няколко пъти Доналд спира камиона, за да вземе бежанци в каросерията. Кофите отдавна бяха изхвърлени. Известно време пред камиона препускаше в галоп побеснял кон, впрегнат в каруца, а на капрата приклякваше и се олюляваше, размахваше косматите си ръчища и пронизително крещеше грамаден сребрист павиан. Андрей видя как каруцата с трясък се вряза в един уличен стълб, конят със скъсаните ремъци се понесе надалеч, а павианът ловко прелетя върху най-близката водосточна тръба и изчезна на покрива.
На площада пред кметството цареше паника. Пристигаха и заминаваха автомобили, бягаха полицаи, лутаха се объркани хора по долни ризи, нощници и пижами, пред входа неколцина бяха притиснали до стената някакъв чиновник и се караха с него, а той ги отблъскваше с бастуна си и ги пропъждаше с чантата.
— Бардак — каза Доналд и изскочи от кабината.
Те се втурнаха в сградата и тутакси се загубиха един друг сред пъстрата неуправляема тълпа от хора в цивилно облекло, в полицейски униформи и по долни дрехи. Цялото това множество вдигаше врява до бога, а очите лютяха от тютюневия дим.
— Разберете! Какво мога да направя така — по бели гащи!
— … Незабавно да се отвори арсеналът и да се раздаде оръжието… Дявол да ви вземе, поне на полицаите раздайте оръжие!..
— Къде е шефът на полицията? Нали току-що се мотаеше тука…
— Жена ми остана там, разбирате ли? И тъщата — безпомощна старица!
— Виж какво, нищо страшно няма. Маймуните са си маймуни…
— Представяш ли си, събуждам се, а някой седи на перваза…
— А шефът на полицията къде е? Тоя дебел задник спи като пън, нали?
— Една лампа имахме на нашата улица. И нея изкъртиха.
— Ковалевски! Бързо в дванадесета стая!
— Но как така по бели гащи…
— Кой може да кара кола? Шофьорите! Всички на площада! До стойката за реклами.
— Абе къде е, дявол да го вземе, шефът на полицията? Да не би да е избягал, мръсният подлец?
— Значи така. Вземаш момчетата и право в леярната. Там нарамваш тия… абе едни такива метални прътове има за градински огради… Всичките ги докарай, всичките! И по-бързо се връщай…