Надявам се, че тези чувства са взаимни.
И още нещо, може би най-важното. Наскоро се срещнах с един млад изследовател — медик, направил важно и интересно откритие. Мимоходом го запитах: „А фантастика четете ли?“ Той дори се учуди: „Та аз съм възпитан от нея, без нея нямаше да съществува и моята работа!“
Неведнъж ми се е случвало да чувам подобни думи от прославени учени, от космонавти, а още по-често от млади хора с умно, интересно мислене, трудолюбиви и вдъхновени, от които може да се очаква много в най-различни области. С това съвсем не искам да кажа, че такива хора няма сред онези, които не четат фантастика. Има, разбира се, и то немалко! Но най-често, както навсякъде забелязах, влечението към научната фантастика винаги, винаги е съпроводено с духовно и умствено търсене на новото, с желание светът да бъде подобрен, с гражданска отговорност за всичко, което ни заобикаля (говоря за социалистическите страни, западният читател ми е много по-малко познат). Това е радостно, защото то е и оценка на нашия труд. Но и отговорно. Ще кажат ли някога за нас, сегашните, онова, което космонавтите казаха вече за фантастиката от миналото? Ако кажат, значи, не сме писали напразно. А ако не кажат…
Думата, както винаги, имаш ти, читателю.