„Добре, да опитам тогава — рече си Уйлям и изстреля заряд от енергия към любимата си. — Ксинтия, моя обич, страхуваш ли се? Опитай да помислиш нещо и ми го прати.“
„Уйлям, аз те чувам без да ми говориш. Обичам те и съм щастлива, че пак сме заедно, дори и след смъртта. Не ме е страх.“ — чу той мислите й.
Границата. Никой земен не би могъл да си представи каква красота излъчваше и какво спокойствие те обземаше, само като я погледнеш.