Той се загледа в Мари, която спеше спокойно в другия край на стаята в леглото до прозореца. Лекарят беше казал, че има леко сътресение и ще бъде в безсъзнание няколко часа.
Мммм.
Кемрън видя как тя се размърда в съня си. Прекоси стаята и седна на ръба на леглото й. Тя стенеше тихо, бавно поклащаше глава насам-натам, очевидно разтревожена, макар и подсъзнателно.
Кемрън отиде до мивката при отсрещната страна на стаята, намокри малката хавлиена кърпа, окачена до нея, и се върна при Мари. Сгъна на две кърпата и леко я притисна към челото й.
Хммм… ммф… Тя се отпусна. Кемрън се усмихна. Мари действително беше много красива жена. Истински красива.
Той леко обърса с кърпата бузите и врата й. „Ще се оправиш, Мари. Почивай си. Всичко ще бъде наред.“ Кемрън се взря в лицето й и изведнъж се засрами от себе си. Съпругът й беше починал преди по-малко от четирийсет и осем часа, а той стърчи тук, силно увлечен по нея. Поклати глава и въздъхна. Струваше му се странно. От години не беше имал жена — в смисъл да изпитва чувства към нея. Първата му и единствена любов бе преди близо две десетилетия във Виетнам. Макар че на войниците официално беше забранено да се забъркват с местните жители, Кемрън бързо хлътна по едно деветнайсетгодишно миньонче на име Лан Ан Бин, дъщеря на преуспяващ сайгонски бизнесмен. Тайната любов продължи шест месеца и свърши внезапно, когато магазинът на баща й стана обект на терористично нападение със запалителна бомба, а Лин беше касиерка там. Тялото й беше толкова обгорено, че не можаха да я разпознаят. Съсипан, Кемрън подаде молба да го преместят в специалните части, където в онези дни процентът на оцелелите беше много малък. Изкара три срока в тях, участвайки в тайни операции зад вражеските линии. Тези три години го укрепиха физически и душевно. Те се оказаха и разгулните му години. Беше го ударил на пиене, жени и война. В онези дни се завързваха хубави приятелства, които свършваха бързо. Още едно основание за пиячката и жените. Успя да оцелее във Виетнам, прекара известно време в армията като инструктор по начална военна подготовка и в крайна сметка беше вербуван от ЦРУ. Като негов служител в Мексико беше излизал с няколко секретарки от посолството и с някои от местните момичета, но не завърза сериозни връзки. Работата никога не му оставяше достатъчно време за някакви стабилни отношения. Знаеше, че на четирийсет и две години не можеше да се оплаче от сексуалния си живот, но по отношение на любовта беше много под средното ниво.
Почукване на вратата го накара да посегне за беретата. Измъкна пистолета от кобура.
— Стоун? Тук ли си?
Скрил оръжието зад гърба си, Кемрън отиде до вратата и я отвори. Отвън стояха двама едри мускулести мъже, около трийсетгодишни, облечени в костюми и с палта. Единият стискаше в лявата си ръка бутилка газирана вода, а в дясната някакво книжле. Вторият беше бръкнал с една ръка в джоба на палтото, а с другата държеше високо две лични карти.
„Час по аматьорство“, помисли си Кемрън, докато хвърляше бегъл поглед на двамата новобранци и проверяваше личните им карти. „Никога не прави компромис с ръцете си.“
— Връщам се в посолството да дремна малко — рече Кемрън, прибирайки пистолета в кобура. — Обадете ми се, ако тя дойде в съзнание, и моля да бъдете така добри да сте нащрек. Хвърлете четивата, ръцете ви да са свободни през цялото време, разделете се. Единият отвън в коридора, другият близо до леглото й, но встрани от прозорците. Сменяйте местата си на всеки половин час. — Без да дочака отговор, Кемрън грабна палтото си и мина покрай сепнатата двойка.