Той зачака. Десет секунди… девет… осем… сега!
Натисна бутоните и горивото от десния резервоар на маневрените двигатели потече към четирите кърмови двигателя. Те се включиха и Кеслър залепна с гръб към облегалката от силното ускорение.
— Шест секунди до удара… пет… четири… О, господи! Погледнете това нещо! — извика Кеслър, докато малката точка в космоса бързо се разрасна. Той отметна глава назад, когато огромният спътник изсвистя покрай него. Изчезна така внезапно, както се бе появил.
— Кучият му син! Не ни уцели. Това беше някакъв проклет спътник!
— Повторете, „Лайтнинг“?
— Казах, че беше спътник. Просто профуча пред очите ми на по-малко от трийсет метра!
— Той като че ли се отдалечава, „Лайтнинг“. Продължете с маневрата за излизане от орбита.
— Разбрано. Една минута и трийсет секунди. Съдържанието на хелий падна на двайсет процента. Хидразинът е петнайсет процента.
— Потвърждаваме съдържанието на хелий и хидразин. Две минути до превключването.
— Прието — потвърди Кеслър. Бордните компютри ще превключат автоматично подаването на гориво от почти празните вече резервоари на системата за маневриране в орбита към по-малките резервоари на кърмовите реактивни двигатели. Очите на Кеслър шареха между уредите с нивото на горивото и часовника. Всичко изглеждаше нормално, но той чувствуваше, че сърдечният му пулс наближава максимума.
— Двайсет секунди, „Лайтнинг“ Петнайсет… десет… пет… две… включване!
Кеслър притвори очи и затаи дъх. Един отказ сега би бил фатален. Компютрите провериха за части от секундата всички клапани и приключиха операцията по превключването.
— Превключването потвърдено, Хюстън. Кърмовите двигатели сега действуват с гориво от собствените си резервоари. Съдържанието на хелий и хидразин в нормални граници. До старта четири минути.
— Прието, „Лайтнинг“. Ситуацията изглежда добра.
Кеслър бавно въздъхна.
— Кажи-речи, Хюстън.
— Мах трийсет, „Лайтнинг“.
— Потвърждавам скоростта.
— „Лайтнинг“, тук Хюстън. Предупреждение. С… за… бавя. Повтарям,… никът се из… ви… око.
— Хюстън, тук „Лайтнинг“. Губите се. Повторете отново. Повторете последното изречение.
Шум в шлемофона.
Кеслър разбра какво става. В ниската орбита корабът вече беше забавил скоростта си и йонизираният въздух около него пречеше на радиовръзката.
Хънтър го предупреждаваше, че нещо забавя скоростта си. Дали това не е спътникът? Погледна часовника. Четири минути и трийсет секунди. Кеслър отброи последните няколко секунди. Компютрите изключиха кърмовите двигатели.
Кеслър включи спомагателните двигатели, за да преобърне отново кораба с корема надолу и да го подготви за свободно планиране след навлизането в земната атмосфера. Тогава видя спътника. Беше забавил скоростта си и се връщаше. Курсът му несъмнено водеше към сблъсък.
По дяволите! Действува почти като идиотска ракета!
Кеслър провери скоростта на кораба. Мах 24 и продължава да пада. От леките вибрации, които чувствуваше на щурвала, разбра, че въздушните молекули са започнали да удрят по корема на кораба. Издърпа щурвала към себе си и не изпускаше от очи идващия насреща спътник. Без втори пилот нямаше начин да разбере точното разстояние и времето до сблъскването.
Мислено се пренесе в кабината на своя „Ф-14М Томкат“ с идващата насреща му ракета. Очите му я следяха, докато тя следваше дъговидния си курс към него. С хладнокръвен професионализъм, придобит след многомесечни тренировки и закален в истински бой, Кеслър изчакваше своя шанс. Само една ракета е, каза си той, припомняйки си случаите, когато го бяха преследвали две-три наведнъж. Ракетата идваше все по-близо. Нямаше под ръка никакви електронни средства за борба с нея. Това беше единоборство. Човекът срещу машината.
Кеслър присви очи, докато пръстите му гладеха щурвала, който сега беше пряко свързан към спомагателните двигатели. За секунда ракетата сякаш увисна в космоса неподвижна. Кеслър я виждаше през предните стъкла в кабината, които бавно се оцветиха в розово в долната си част. Температурата отвън надхвърляше 500 градуса по Целзий. Още няколко секунди. Ракетата беше близо. Съвсем близо.