Нова експлозия. Сега далеч вляво. Врагът приближаваше от всички страни. Обграждаха ги.
— Изтегляйте се! Веднага! Веднага!
Този път единият войник извърна бързо глава към него. Кемрън им даде знак да слизат. И двамата кимнаха и запълзяха надолу. Кемрън извади пълнителя и пъхна на негово място предпоследния. Премести лостчето на „МР5“ на единична стрелба, зареди автомата и го насочи към все още присвяткващите дула. Погледна бързо към слизащите от дървото войници и се премери в едно огънче. Стреля веднъж, втори път. Огънчето изчезна. Прицели се в съседното. И то изчезна. Кемрън се извърна към войниците. Вече ги нямаше.
Запълзя обратно към дървото, когато градушка от куршуми почти откърти кората му. Кемрън притисна автомата към гърдите си и се затъркаля. Беше отишъл твърде близо до врага и атакувал само на един фронт, а той неотстъпно го беше наближавал откъм фланговете. Щяха да го нападнат отстрани. Продължи да се търкаля, пред очите му се мяркаха земя, дървета, облак от листа. Чуваше около себе си неразбираеми викове. Търкаляше се, докато се блъсна в друго дърво. Заобиколи го и се повдигна. Огледа бързо района, но беше трудно да види нещо в мрака. Обърна се и хукна към отбранителната позиция на „Мамбо“
Трябваше да бърза. Беше точно между приближаващия враг и своите. Само след секунди може да попадне в кръстосан огън. Тичаше, колкото му държат краката. В ума му нахлуха образи от миналото. Джунглите, оризищата, овъглените от напалм трупове. И миризми. Миризмата на барут в гората, на гниеща шума, на изгоряла плът. Той пак беше там. За миг му се стори, че всъщност никога не е напускал онези джунгли, онези адски места, полетата на смъртта. Тръгвай, Кемрън. Имаш… шанс самичък. Гласът на Скергън ечеше в главата му, изпълни душата му. Защо го остави? Но всичко… е наред, Кемрън. Аз просто… ще се крия тук. Беше разумно. Тогава му се стори, че така трябва да постъпи, но вината го гризеше. Съкрушителната вина, болката. Прощавай, човече, съжалявам. Толкова съжа…
Усети как нещо грабна тялото му и го запрати във въздуха с гигантска сила.
Какво, по дяволите! О, боже!
Беше попаднал в капана на Ортис. Внезапно дръпване нагоре и сега висеше на близо девет метра от листата.
По дяволите! Ами сега?
Още се чудеше, когато срещу него припламнаха няколко огънчета. Кемрън затвори очи и изтръпна в очакване, но куршумите не го удариха. Отвори очи и слисан успя да мерне земята, докато падаше.
— О-о-х!
Тупна на крака, преобърна се и се стовари по гръб. Дебелият слой листа донякъде смекчи удара, но въпреки това си изкълчи десния глезен. Няма значение, трябва да стане и да продължи. Стисна автомата, ритна с левия си крак и се опита да стане, но още щом стъпи на десния, острата болка го парализира. Падна по хълбок и слисано загледа пищяла си, който беше пробил маскировъчния халат и стърчеше навън.
Изведнъж усети нечия ръка да го издърпва нагоре. Кемрън вдигна глава и загледа като през мъгла как Ортис го влачи към дебелия отсечен ствол, зад който беше позицията на „Мамбо-1“.
— Madre de Dios, amigo24. Добре подреди шибания си крак. Хайде.
— Прекалено дърт съм за такива лайна! — Кемрън пое дълбоко дъх и го задържа, стискайки зъби да преодолее мъчителната болка, докато обгърна с ръка рамото на Ортис и заподскача към тяхната отбранителна позиция.
— Ти си някакъв смахнат тъпанар. Седнал да ми демонстрира такива номера.
Кемрън не отговори, но по лицето му се изписа облекчение, когато видя вляво от себе си двамата войници от „Мамбо-3“ Бяха се върнали здрави и читави.
— Ти лежи там и ни остави да се оправяме. Можем да се погрижим за тези мухльовци.
Болката на вълни обливаше Кемрън. Той заговори през стиснати зъби:
— Не… твърде много са. Те се… мъчат да… ни ударят във фланг. Сечището… хеликоптера… бягайте към него… Проклетият крак!
Ортис погледна Кемрън.
— Какви ги разправяш, човече? Едва ли има повече от двайсетина мухльовци там, като не броим онези, дето ти ги изтрепа!
Изведнъж стрелбата спря. Възцари се заплашителна тишина. Мъртвило.
— Не… повече… са, Тито. Не зная… откъде се взеха… хеликоптерът… ще бъде тук… скоро… о-ох, Исусе! Кракът ми! — Той се преви и продължи да вдишва и да издишва силно, налагайки си да не обръща внимание на болката.