Джордж също седеше зад един „Сън“, който не само имаше достъп до централния компютър на ЦРУ в съседната стая, но разполагаше и със самостоятелен твърд диск, където се съхраняваха неговите програми.
Той пак сложи очилата и се взря в подредените на екрана малки квадратчета — седем хоризонтално и девет вертикално. Всяко от тях имаше трибуквено означение, зад което се криеше държавно управление. Някои бяха прости, например ОДП (Отдел за държавните приходи). Други беше научил, докато разработваше програмата. Например СЕН беше Служба по емиграцията и натурализирането. В малкото случаи, когато три букви не стигаха да се опише пълно някое учреждение, съкращението включваше само част от името. Джордж знаеше какво крият всички подобни инициали.
Квадратчетата бяха закодирани с цвят според това доколко даден шаблон е „уместен“ във вида, дефиниран от алгоритъма, програмиран от Джордж така, че да открива и съхранява събития само за предишния месец. Квадратче в бели рамки означаваше, че в даденото държавно учреждение не са настъпили никакви важни промени. Жълтото предупреждаваше, че въпросният шаблон си струва да бъде разследван. Червената рамка показваше, че алгоритъмът определено е открил някакъв шаблон, който е възможно да заинтересува потребителя, и го е маркирал.
Джордж погледна едно квадратче в центъра на схемата. То имаше жълта рамка — третото през последните два часа. Той погледна буквите НАС. Зачуди се какво ли става в НАСА.
Дясната му ръка посегна за мишката, свързана с неговия компютър. Бавно я провлече по поставката и вкара показалеца в квадратчето. Щракна два пъти левия й бутон. Екранът изведнъж се измени. Всички квадратчета изчезнаха, докато отгоре се появи „НАСА“ В лявата страна на екрана той видя списък на възможни ситуации, които възпроизвеждаха сходни случаи. Забеляза, че параметърът КОНЧИНИ мигаше.
Джордж изсумтя от любопитство и взе чашката кафе до компютъра. Отпи две малки глътки и се намръщи от горчивия му вкус. Остави чашката и отново сложи ръка върху мишката. Придвижи показалеца до параметъра КОНЧИНИ и щракна веднъж левия бутон на мишката. Картината пак се измени.
Джордж проучи новия екран, на който бяха изписани две имена, кратки биографични данни на въпросните личности и причината за смъртта им. Първият беше Клод Гийю, известен френски ракетен специалист, загинал преди няколко дни при автомобилна катастрофа. Интересно, помисли Джордж, недоумявайки защо неговият алгоритъм бе „пипнал“ някой, който не е свързан с НАСА. После се усмихна, когато си спомни, че програмата му регистрира не само всичко, свързано с дадено учреждение, но и всякакви събития, отнасящи се до дейността на това учреждение.
Джордж четеше второто име в списъка, но му попречиха колегите от другите кабинки, които се приготвяха за обяд.
— Наистина ли няма да дойдеш с нас, Джордж? — попита една от сравнително новите специалистки, докато другите тръгнаха към стъклената врата отляво.
Джордж стана и я погледна над ниската стена на кабинката.
— Ъ, не, благодаря — отговори той. — Трябва да свърша някои работи.
— Майтапиш ли ни? — попита един мъж към четирийсетте, докато вдигаше ципа на якето си. — Ще бъде ден и половина, когато Джордж тръгне с нас на обяд. Отказах се да го убеждавам преди шест месеца.
Джордж повдигна вежди и се ухили. Имаше да върши по-полезни неща през свободното си време, а не да го прекара, чешейки си езика със специалистите от ЦРУ за техните проблеми на работа и у дома. Беше чул достатъчно на тази тема, просто като седеше в стаята с тях, а освен това Джордж вече беше изпитал на гърба си достатъчно житейски несгоди. Баща му, бивш висш служител на ЦРУ, умря мистериозно преди почти десет години в Източен Берлин, малко след седемнайсетия рожден ден на Джордж. Четири години по-късно майка му пострада тежко, блъсната от неизвестна кола. Джордж изведнъж се видя глава на семейството, принуден да се грижи за нея и за двете си по-малки сестри. Работеше на две места, за да ги издържа. Завърши колежа и получи научна степен, преди да стане на 23 години.