Тя се обърна и го погледна. Той се почувствува омаян от блестящите й очи. Дори без грим Мари беше красива. Нейното намръщване бавно премина в лека усмивка.
— Добре. Благодаря. Много ти благодаря за всичко.
— Радвам се. — Той сложи ръка върху нейната. — Довиждане засега. — Изправи се.
— Au revoir.
Кемрън се усмихна.
— Au revoir, Мари. — Обърна се и излезе навън.
4.
Ракетен комплекс 39, Площадка А.
Космически център „Кенеди“, Флорида
Майкъл Кеслър винаги беше обичал морето толкова, колкото и летенето. Той си мислеше за времената, когато откриватели като Колумб, Кортес и Балбоа въпреки всички трудности тръгвали да търсят нови светове, да предизвикват могъщия и опасен океан с дървени кораби, които биха накарали днешните моряци да тръпнат от страх. Какви времена само, разсъждаваше той. Времена на истинските моряци. Хора с железни нерви. Повечето прочути изследователи не са били почитани от своите съвременници, смятали ги за лунатици или ги наричали фантазьори. Едва след много подигравки хора като Колумб и Магелан, изпреварили времето си, успявали накрая да получат кораби, често толкова стари и разнебитени, сякаш едва ще успеят да излязат от пристанището, камо ли да оцелеят през ужасния Атлантически или в още по-опасния Тихи океан. Екипажите им били предимно от затворници, от осъдени на смърт, амнистирани от короната само ако се съгласят да плават. Корабните екипажи в онези времена били големи, главно защото всеки четвърти умирал по време на пътешествието. Това бил изборът за затворниците преди отплаването: 75 процента шанс да се върнат живи и да им бъдат опростени престъпленията. Повечето използвали тази възможност, макар че морето далеч не прощавало. Умирали най-вече от скорбут.
С течение на времето открили лекарства за болестите, платноходите станали по-големи и по-бързи, а към средата на XIX век вече можело да се пътува сигурно и бързо през океана с нов вид кораби, наричани в началото „високи“. Платната се издигали все по-нагоре и по-нагоре върху масивни мачти, за да използват максимално тягата на вятъра. Под ватерлинията укрепените корпуси устоявали на дивите удари на водата в дървото при скорости над 20 възела.
В златния век на корабоплаването, века на клиперите, построеният в Америка „Лайтнинг“ бил един от най-големите и най-бързите кораби на всички времена. Дългият, грациозен, подобен на яхта кораб, великолепно боядисан и съоръжен, властвувал в моретата. Първият капитан на „Лайтнинг“ — „Готиния“ Форбс, се прочул с отказа си да намалява при силен вятър площта на платната, поставил рекорди при плаванията си между Америка, Англия и Австралия и междувременно проучвал условията за полагане на подводни кабели за телеграфни съобщения.
Лайтнинг. Кеслър разчете думата, изписана в черно, върху дясното крило. Беше нощ, но целият район беше ярко осветен, и той се загледа в термоустойчивата обвивка на космическия кораб, който в основата си беше от алуминий. Тя се състоеше предимно от два вида изолационни плочки и термични слоеве и предпазваше „Лайтнинг“ от жестокото аеродинамично нагряване при навлизането в земната атмосфера. Двата вида плочки, направени от влакна от чист кварцов пясък, втвърдени с глина, се различаваха само по дебелината и външния слой, за да осигуряват защита при различни температурни режими. По-дебелите плочки — от 2.5 до 13 см — имаха покритие от тетрасилицидно и боросиликатно стъкло, което им придаваше черен лъскав гланц. Те предпазваха целия корем на кораба, част от носа и всички челни ръбове от температури, стигащи до 2300 градуса по Целзий. По-тънките бели плочки — от 1.25 до 7.6 см — бяха покрити със смес от алуминиев окис и силициев двуокис. Изчислени за температури до 1200 градуса, те защитаваха горната част на фюзелажа и всички подветрени повърхности.
Кеслър продължи да гледа космическия кораб. След по-малко от двайсет и четири часа стотици хиляди литри течен водород и кислород ще бъдат напомпани със скорост 40 000 литра в минута във външния резервоар от цистерната за гориво, разположена в северозападния ъгъл на ракетния комплекс.
Кеслър гледаше мълчаливо, докато огромната въртяща се сервизна кула бавно се плъзна назад, откривайки затворените врати на товарния отсек на „Лайтнинг“. Трийсет часа до изстрелването. Кеслър почувства как пулсът му се ускори. Спокойно, Майкъл. Щом можеш да кацаш с един от онези изтребители „Томкат“ на палубата на самолетоносач в движение, не би трябвало да имаш никакви проблеми да върнеш този кораб у дома.