Кемрън погледна назад към склада. Жан-Франсоа им махаше с дясната си ръка.
Кемрън бързо слезе и помогна на Мари.
— Да тръгваме.
Огледа предпазливо и двете страни на улицата. Нямаше никой. Пресякоха и последваха Жан-Франсоа вътре.
Вонята на пикоч и плесен го лъхна като влажен ветрец. Не видя никого, докато Жан-Франсоа ги водеше през склада. Кемрън забеляза някаква врата в другия край. Жан-Франсоа извади ключ, отключи, отвори я и даде знак на Кемрън и Мари да минат. Последва ги и заключи след тях.
Кемрън спря. В помещението беше тъмно като в рог.
— Къде сме?
Преди Жан-Франсоа да отговори, светнаха ярки лампи, които почти заслепиха Кемрън. Той се озова под внимателните погледи на трима добре облечени възрастни мъже, седнали зад дълга дървена маса.
— Кои сте вие? — попита той озадачен.
— Имената ни нямат значение, господин Стоун — отговори мъжът в средата. — Необходимо е само да знаете, че сме колеги на господин Гийю.
Тази игра не се хареса на Кемрън. Докато оглеждаше помещението за евентуални възможности за бягство, той се ругаеше жестоко, че се остави да го сгащят. Нямаше никакви прозорци, не се виждаха и други врати освен онази, през която влязоха. Помещението май беше широко към 18 и дълго най-малко 60 метра. Таванът беше висок колкото самия склад. От него висяха няколко флуоресцентни лампи.
Кемрън стоеше в средата, Мари от дясната му страна.
— Добре. За какво е всичко това?
— Страхувам се, че засяга бъдещето на вашата космическа агенция — каза един от изисканите джентълмени зад масата.
Кемрън помисли за миг.
— НАСА ли имате предвид?
— Oui, monsieur. Всички ние бяхме уволнени от постовете си в „Атена Аероспейс“, където работехме с господин Гийю. Извадихме късмет. Никой от нас не се задълбочи колкото него по този въпрос. Убиха го по тази причина. Но ние знаем какво откри той и няма да позволим смъртта му да остане напразна.
— Ръководителите на Атена възнамеряват да саботират НАСА, точно както саботираха руснаците миналия месец.
Кемрън се втренчи в суровото лице на мъжа от другата страна на масата.
— Саботаж? Убийство? Осъзнавате ли какво говорите? Какви последици може да има това? Каква ще бъде реакцията на моето правителство?
— Oui.
— Добре. Започнете отначало. Кажете ми всичко, което знаете. Искам да зная всичко. — Кемрън се взря в хлътналите очи на мъжа. И видя там страх.
Мъжът заговори бавно. Понякога се запъваше на някоя дума, за която не намираше английския еквивалент. Използваше френската, спираше и чакаше реакцията на Кемрън, който просто кимваше и му правеше знак да продължи. Това продължи само няколко минути. Когато мъжът свърши, Кемрън затвори очи, задъха се няколко пъти, мъчейки се да осмисли току-що чутото, принуждавайки логичния си ум да асимилира невероятното разкритие. Обърна се към Мари. Тя го гледаше и чакаше реакцията му. Той пак погледна към масата.
— Така, да видя дали съм разбрал добре. Атена е изпробвала този… спътник-убиец, за да провери точността му, преди да го използва срещу американски космически кораб?
— Oui.
— Кога Атена ще изстреля този спътник?
— След три дни.
— Колко преди изстрелването на „Лайтнинг“?
— Утре…
Взрив. Оглушителен взрив, последван незабавно от мощна ударна вълна, запрати Кемрън през помещението. От счупените лампи се посипа дъжд от стъкла. Кемрън се стегна при силния удар в отсрещната лява стена. Той отскочи и щом падна по гръб на мокрия бетонен под, се претърколи — изявиха се заучените рефлекси.
Видя как няколко тъмни фигури влизат в помещението през голямата дупка, пробита в стената отсреща. Силуетите им се очертаваха рязко на фона на ярката слънчева светлина, проблясваща през отвора. Кемрън отначало не виждаше много добре. Загуби ценни секунди, мъчейки се да разпознае тънките удължени предмети в ръцете на фигурите.
Автоматични оръжия!
Посегна за беретата, докато очите му шареха из помещението. Мари трябваше да е някъде тук. Но къде? Къде стоеше преди взрива? Стоеше вдясно от мен. Вдясно от мен. Вдясно от мен. Това значи, че сигурно е някъде пред мен. Между мен и пистолетите.
Той чу един, два, три приглушени изстрела. Разпозна по плющящите звуци, че се стреля от автоматичен пистолет със заглушител. Огледа се наоколо и откри откъде идват. Някаква фигура лежеше неподвижно на пода в средата на помещението.
Копелета!