— Но приложимо ли е? — попита Шардон.
— Нашите учени работят по въпроса. Ето защо трябва да забавим НАСА. Необходимо ни е време да преодолеем две главни пречки. Едната е създаването на засмукващ въздух реактивен двигател, който е в състояние да развие скорост над Мах 10, за да се навлезе в космоса. Втората е да разработим ефикасна охладителна система за корпуса. За разлика от плочките за термична защита на американския орбитален кораб нашата система ще охлажда целия корпус: под обшивката му ще се вкарва течен водород чрез технология, подобна на онази, която се използва сега за охлаждане дюзите на конвенционалните ракетни двигатели. Смятаме, че въпросът с охлаждането е прост, но реактивните двигатели… за разработката им ще са нужни време и много пари. Но ако успеем, ще разполагаме с истински космически самолет.
— Колко време? — попита Шардон.
Вандерхоф посочи двигателите в задната част на еднометровия пластмасов модел на обтекаемия „Хермес“.
— Конвенционалният реактивен двигател извлича кислород от атмосферата, но той не е подходящ за скорости над Мах 3. Разработихме двигател, който използва тласкателната сила на свръхзвуковата скорост на самолета, за да сгъстява въздуха в горивната камера преди смесването му с горивото. Това е т.нар. правотоков въдушно-реактивен двигател. Решихме, че тази технология ще ни даде възможност да достигнем скорост Мах 6. Освен това проектирахме — на хартия — специален вид правотоков въдушно-реактивен двигател, при който въздухът минава със свръхзвукова скорост през горивната камера. Тази технология, господа, ще ни даде скоростта, необходима за преодоляване на земното притегляне. Сърцето на „Хермес“ е тъкмо този тип двигател, но за да го разработим, са ни необходими време и пари. Имаме парите. С отстраняването на „Лайтнинг“ ще спечелим и необходимото време. — Вандерхоф направи пауза, за да осмислят казаното.
— Ще успеем ли да изстреляме навреме нашата ракета? — попита Шардон.
— Всичко е готово. Една ракета „Атена V“ с експлозивен заряд с дистанционно управление, който е прикачен към комуникационен спътник, трябва да излети в 23:35 часа местно време вдругиден, но помнете, господа, спътникът е за всеки случай. Не очакваме „Лайтнинг“ да стигне до орбитата си.
— Някакви проблеми в НАСА?
— Не. И там всичко е наред.
Шардон се облегна и кимна. В залата настъпи мълчание.
— Много добре — заключи Вандерхоф. — Генерале, вие ще се заемете със Стоун. Аз незабавно се връщам в Куру, за да контролирам изстрелването. Обадете ми се веднага, щом имате новини. Закривам заседанието.
6.
Париж, Франция
Бурята започна по-бързо, отколкото очакваше Кемрън. Светкавици проблясваха в тъмното следобедно небе. Оглушителен тътен залюля меката трева под краката му. Хем уединен, хем открит, паркът предлагаше няколко възможности за бягство. До затварянето му оставаха няколко минути и повечето от разхождащите се вече бяха си тръгнали, за да избягат от дъжда.
Мари не беше с него. Беше я убедил да го чака извън парка, на място, което не се виждаше от Сена. Щеше да я вземе, след като завърши операцията по прибирането му.
Кемрън гледаше как ситният дъждец се превръща в обилен валеж, докато стоеше на три метра от „Ке Сен Бернар“, улицата между градината и разбеснелите се води на Сена. Силният вятър блъскаше яростно близо еднометровите вълни в изградените преди век подпорни стени. Водата се разбиваше в облак бяла пяна, който сякаш поглъщаше привързаните наблизо екскурзиантски лодки, но ярко боядисаните съдове някак си успяваха да излязат отново и отново изпод лудеещите вълни, отказвайки да се предадат на далеч по-силния си противник.
Кемрън вдигна яката на тренчкота, облегна се на един дъб и гледаше как самотен елен кротко потърси убежище от бурята в една от няколкото изкуствени пещери, построени като част от оградената естествена среда на животните. Кемрън се усмихна. Отдавна не беше ходил в зоологическа градина. Той всъщност не очакваше да види животни тук. Според окачената отвън табела „JARDIN DES PLANTES“, той се намираше в Ботаническата градина, но през краткото време, докато обикаляше, чакайки Потър, Кемрън видя достатъчно диви животни в клетки и оградени места, за да напълнят един малък зоопарк.