— Три минути и двайсет секунди до старта. „Лайтнинг“ сега е на вътрешно захранване, но резервоарите ще продължат да получават гориво от земята още една минута.
Той погледна през топлоустойчивите стъкла. Нищо друго освен сини небеса; още един хубав ден във Флорида.
Кеслър реши, че очакването преди старта сигурно е най-неприятната част от полета.
— Две минути до старта. Всичко ще мине като по вода, бебчо.
Лесно ти е да приказваш, помисли си Кеслър. Коментаторът на НАСА не седеше върху милиони литри летливи химикали. Кеслър реши да послуша съвета на Джоунс, затвори очи и се замисли за морето, за клиперите, за храбрия капитан Форбс и за „Лайтнинг“. За момент почувства срам. Срам от уплахата. Трябва да си наложи да не се страхува от нещо, за което знаеше, че е подготвен повече от достатъчно. Беше готов, беше подготвен. Ами ако нещо се оплеска и… по дяволите, Майкъл! Престани! Ако нещо се оплеска, ще трябва да се справиш. Ти командваш тук. Ти даваш нареждания. Точно както Колумб на „Санта Мария“ или Хенри Хъдзън на „Дискъвъри“. Ти си капитанът на кораба. Почвай да действаш като такъв!
Пое си дъх и отвори очи. Небето беше толкова синьо. Толкова спокойно. Той му се любуваше през дебелото три сантиметра предно стъкло. Макар че слънцето беше пред него, то не го дразнеше. Външната повърхност на стъклото имаше инфрачервен слой, който пропускаше само видимия спектър. Кеслър затвори пак очи и се отпусна.
— Пулсът падна на сто и три, Майкъл.
Устните на Кеслър се извиха нагоре. Беше поел контрола. Той беше командирът на полета.
— Минута до старта, броенето продължава. Включва се водната шумозаглушителна система… включена. Четирийсет и пет секунди до старта, броенето продължава.
Кеслър не можа да си наложи. Почувствува как сърцебиенето му пак се засили. Но този път не беше уплашен — все още контролираше собствените си мисли и движения. Сетивата му се изостриха както никога досега.
— Трийсет и пет секунди до старта.
Системата за стартова подготовка изключи. Последната команда включи автоматичните програми за последователност на пусковите операции в петте компютъра с общо предназначение на „Лайтнинг“.
— Двайсет секунди до старта. Десет… девет… осем… седем… шест… готови за старт на главния двигател… главният двигател стартира!
Грохотът. Мощният, вцепеняващ душата грохот на трите главни двигателя на „Лайтнинг“ премина през кораба.
Форсирането беше страхотно, но недостатъчно да изстреля совалката в първия полет. Необходима беше допълнителна мощност. Тя се получи една милисекунда, след като компютрите с общо предназначение установиха, че три секунди по-късно и трите двигателя са достигнали 90 процента от необходимата мощ. Кеслър почувствува как вибрациите разтърсиха душата му, когато двата ракетни ускорителя се пробудиха с оглушителен тътен, раздрусвайки не само „Лайтнинг“, но и земната повърхност в радиус от няколко километра. Кеслър стисна зъби, докато ударните вълни прогърмяха през Кейп Канаверал в ръмжащо, оглушително кресчендо. Изведнъж сините небеса изчезнаха. „Лайтнинг“ бе обгърнат с кълба дим от собствените си двигатели.
Компютрите установиха, че и двата ракетни ускорителя са задействували. Главните двигатели на „Лайтнинг“ развиха пълна мощ.
— Старт! Американската совалка „Лайтнинг“ потегли!
Кеслър усети движението нагоре, почувства лекия натиск, който го прикова към седалката. Извън моя контрол, помисли си той. Няма човешко същество, което да е в състояние да постигне с ръчно управление прецизно и гладко излитане. Мощните компютри на „Лайтнинг“ всяка секунда внасяха хиляди микроскопични корекции, за да поддържат курса на кораба.
— Совалката се отдели от кулата!
В пилотската кабина Кеслър и Джоунс следяха съоръженията и уредите, докато „Лайтнинг“ се издигаше все по-високо и по-високо в синьото небе. Все по-широка опашка от изгорели газове очертаваше пътя й.
— Двайсет секунди, всички системи работят нормално — отбеляза Кеслър с монотонен глас. Усети, че нещо става с него. Страхът беше изчезнал. — Влизаме в тоно. — Совалката започна да се преобръща на 180 градуса по посока на часовниковата стрелка. — Двайсет и пет секунди. Тоното завършено.
Наземните контролни станции на НАСА приеха съобщението на Кеслър по специалния радиочестотен обхват и го препредадоха на Хюстън. Специалната система за радиовръзка на „Лайтнинг“ приемаше и излъчваше данни за състоянието на системите и комуникациите чрез наземните контролни станции на Мерит Айлънд, Понс дьо Леон и Бермудските острови.