От деня, в който на седемнайсет години получи разрешително за частен пилот, Кеслър реши да направи кариера от летенето. Възпротиви се на бащиното си желание да стане електроинженер и за три години взе диплома по авиоинженерство от Техническия институт във Флорида, а едновременно продължаваше да лети и като авиоинструктор. След дипломирането си кандидатствува и беше приет в Центъра за подготовка на пилоти за морската авиация в Патуксънт Ривър, щата Мериленд, и бързо изпъкна сред съвипускниците си със своя нахакан стил на летене.
Кеслър никога не летеше бавно, ако можеше да лети бързо. Никой досега не го беше видял да прави завой или да набира височина по обикновен начин. Той винаги форсираше, винаги докарваше самолета до определения от конструкторите краен предел на неговите възможности. Логиката му беше проста: или форсирам самолета и печеля въздушния бой, или врагът ще направи това. Ако правя вираж на 45 градуса, а врагът на 60, ще загубя. Ако летя със скорост Мах5 1.5, а врагът — с Мах 2, ще загубя. Кеслър познаваше само два вида пилоти: бързи и мъртви. През цялата си кариера полагаше всички усилия да бъде винаги между бързите. Инженерната диплома му даде познания по аеродинамика, които му позволяваха да разбира по-добре от съвипускниците си указанията на конструкторите. Той познаваше т.нар. предели за безопасност в самолетните конструкции. Знаеше например какво допълнително натоварване може наистина да издържи дадена плоскост на самолета над определен брой гравитационни константи, без да понесе структурни повреди. Това му позволяваше да го форсира безопасно и да изстисква всичко от самолета, което му даваше предимство пред неговите съвипускници.
След като завърши, капитан-лейтенант Кеслър получи онова, за което мечтаеше: да лети на изтребители „Ф-14 Томкат“ от борда на самолетоносача „Конститюшън“ и не след дълго спечели уважението на другите пилоти по време на операцията „Пустинна буря“. Той свали два иракски изтребителя „МиГ-23“ с картечници и една-единствена ракета „Сайдуайндър“ само няколко месеца след като пристигна там, когато все още всички го смятаха за новак. Тази и няколко други случки през годините, когато беше във ВМС, му донесоха чин полковник. Стана известен в национален мащаб, което по-късно накара НАСА да го вербува.
НАСА. Кеслър погледна през рамо вляво към съоръжението за презареждане и монтаж на ракетите с твърдо гориво, докато автобусът продължи по северния път към промишления район на космическия център. За по-малко от шест месеца то можеше да подготви ракетите за повторно използване — от изваждането им от океана на около 220 километра от източното крайбрежие на Флорида до прикачването на външния резервоар и орбиталния космически кораб.
Кеслър погледна към Джоунс, който беше затворил очи и подпрял глава на страничното стъкло. Капитанът от ВВС продължаваше да гледа с пълно пренебрежение на цялото изпитание — нещо, което Кеслър не можеше да проумее. Особено когато от изстрелването ги деляха по-малко от четирийсет и осем часа.
Шофьорът сви вляво по източния път на НАСА, после пак вляво по Авеню С. Автобусът спря до сграда М6–339 — щаба на космическия център „Кенеди“.
— Събуди се, Текс. Пристигнахме.
Джоунс рязко отвори очи и пое дълбоко дъх. Кеслър посегна към страничната врата и я дръпна назад.
Няколко минути по-късно влязоха в стаята за брифинги.
Париж, Франция
Лек ветрец разклащаше в късния следобед клоните на близкото дърво, отрупано с цветове. Те сякаш вдъхваха живот на нежната мелодия, която младият саксофонист свиреше под него. Една шапка в краката му показваше щедростта на публиката през деня. Вдясно амбулантен търговец предлагаше франзелки на пешеходците, но те май повече се заглеждаха в детето, което се учеше да кара велосипед на тревната площ вляво от саксофониста.
5
Числото Мах изразява отношението на скоростта на самолета към скоростта на звука; 1 мах се равнява на скоростта на звука (1200 км в час). — Б.ред.