Кемрън въздъхна. Тази тайнственост и необичайното място на срещата бяха неразбираеми за него. Въпреки това прекоси улицата и отвори единичната остъклена врата на хотела.
Веднага му се повдигна от силния мирис на пури, който идваше от другия край на дългото и тясно преддверие. Вдясно през чифт двойни остъклени врати забеляза всекидневната. Влезе и видя две кушетки и столове в квадратната стаичка. Кемрън се върна в тясното преддверие и мина по дървения под до другия край, където вляво имаше малък асансьор, а вдясно, както изглежда, беше рецепцията.
Той доближи и видя възрастна жена, полегнала на малко легло зад преградата. В метален пепелник до него димеше пура.
— Pardon, madame.
Възрастната дама отвори очи, изсумтя и бавно се надигна. Тя грабна пурата и я остави да виси от крайчеца на устата си. Кемрън усети неприятен мирис на пот; в началото ароматът на пурата го прикриваше, но стана по-осезаем, когато тя доближи.
— Oui? — Гласът й беше дрезгав и недружелюбен, както и външният й вид. Хлътналите й очи изучаваха Кемрън през дима.
— Bon soir, madame. Quelle est la chambre de Madame Guilloux?7
— Un moment. — Жената сложи очила и прелисти хотелската регистрация.
— Madame Guilloux n’est pas ici8. — Жената му обърна гръб.
— A… pardon, madame…
Тя не му обърна внимание и се върна до леглото си.
— Madame?
— Madame Guilloux n’est pas ici! Fiche-moi la paix!9
Кемрън все още си спомняше достатъчно френския, за да разбере, че старицата току-що му беше казала да млъкне. Стисна зъби в отговор на грубата фраза и се канеше да даде воля на най-лошия си френски, когато зърна някого вляво от себе си.
— Закъснявате с пет минути — каза плътен, но много женствен глас на безупречен английски.
Кемрън обърна глава и видя високата елегантна фигура на Мари Гийю. Тя беше в тесни сини дънки и шарена памучна фланелка и държеше вратата на асансьора отворена.
— Там ли възнамерявате да останете, господин…?
Кемрън тръгна към нея.
— Казвам се Кемрън Стоун и подраних с няколко минути, госпожо Гийю.
— Мари, ако обичате. Никога не съм харесвала да ме наричат така, дори когато съпругът ми беше жив. Влезте, да отидем горе, преди някой да ни е видял.
Кемрън се вмъкна в мъничкия асансьор, който едва ги побра. Мари затвори вратата. Почти притиснал тялото си в нейното, Кемрън разтревожен слушаше звуците, които издаваше старият асансьор, преди най-после да потегли нагоре. Стоеше неловко, с лице на сантиметри от нейното. Впери поглед в някаква точка на стената, но чувствуваше, че Мари го наблюдава. Тя го разглеждаше.
— Говорите без акцент — рече той накрая, мъчейки се да вземе инициативата и да не показва, че близостта й го смущава.
— Това е, защото английският ми е майчин език. Аз съм родена и израснала във Флорида, Кемрън. Моминското ми име е Робъртс.
Асансьорът спря на третия етаж. Тя отвори вратата и излезе.
— Оттук.
Кемрън я последва до края на коридора. Тя извади ключ, отключи и отвори.
— Не е лошо за двайсет и пет долара на ден — рече тя, докато отваряше прозорците, които гледаха към улица „Кюжа“.
— Ще трябва да ми простите, но изобщо не съм очаквал, че срещата ще протече така.
Тя седна на едно от двете легла и го изгледа озадачено.
— О, и защо така?
— Ами, преди всичко мястото, пък и вашето отношение. То изобщо не се връзва със скърбящата вдовица, за която четох във вестниците тази сутрин.
— Вие сте този, който трябва да ми прости. Сигурно ви е ясно, че се срещам с вас тук, защото не исках никой да знае, че разговарям с ЦРУ. Може би управлението е изпратило неподходящ човек за случая.
Кемрън се намръщи.
— Вижте, госпожо, казах това, защото ме бяха уведомили, че задачата ми е просто да взема показания от вас. Ако става дума за нещо повече, бих искал да зная веднага.
— Защо? За да си отидете ли? — Тя стана и тръгна към прозорците.
— Не, за да мога да реша дали това място е достатъчно сигурно, а също и да разбера как точно пристигнахте тук. Обстоятелството, че сте облечена като туристка и че сте отседнала в тази кочина, съвсем не означава, че никой не ви е проследил.
Тя се обърна с лице към него.
— Добре, добре. Извинявам се. За миг помислих, че…