— Аз съм дисциплиниран оперативен работник, не някакъв медиум. А сега ми кажете кое беше толкова важно, че да ви накара да използвате спешния шифър с нас. И откъде го имате? Доколкото знаем, вие не сте свързана с управлението.
— От покойния ми съпруг.
Кемрън пак се намръщи.
— Е, тук съм. А сега кажете какво искахте да ни съобщите?
Мари се обърна, облегна се с ръце на подпрозоречната дъска, вдигна брадичка и остави ветрецът да разрошва дългата й черна коса. Много привлекателна жена, констатира Кемрън.
— Става дума за вечерта, преди той да умре — рече тя все още с гръб към него.
— Хм… и какво? — Кемрън седна на леглото и поразхлаби вратовръзката си.
— Беше прекарал една седмица в Куру, мъчейки се да разреши някакви проблеми с изстрелването, и се обади от самолета на път за тук. В гласа му усетих тревога и загриженост.
— Е, с неговата работа. При толкова много отговорност. Би било естествено да…
— Не, не беше това. Клод и аз работехме доста време заедно както тук, така и в Куру. Всъщност, срещнахме се именно при разработката на системата за насочване на „Атена V“. С годините се научихме да работим ефикасно при огромно напрежение, за да спазим строго разчетената програма за изстрелване. Разбира се, той си имаше неприятности с Атена, такива имах и аз, но онази вечер беше нещо друго. Той не бе разстроен или ядосан, не се тревожеше за нещо очаквано. Стори ми се необичайно изнервен. На моменти дори долових мъничко страх в гласа му.
— Вижте, никак не ми е лесно да го кажа, но не виждам защо трябва да се забърква ЦРУ в тази работа.
— Моля, оставете ме да завърша. — Тя се обърна с лице към него. — След като успя да се овладее, той ми каза, че слухът за руския кораб е истина. После ми даде шифъра на ЦРУ, ако нещо…
— Почакайте. Изяснете се. Какъв слух? Какви руснаци?
Мари приглади косата си с ръка, затвори очи за миг и седна на перваза на прозореца.
— Преди няколко месеца руски космически кораб експлодира малко след като влезе в орбита. Тук в Атена чухме, че случайно се е блъснал в един от сателитите ни. Но наш техник от центъра за управление на полетите в Куру видял на един от екраните съобщение за прекратяване на полета в орбита. Тогава никой не обърна особено внимание на това. Нали докато траеше изпробването на „Атена V“, изведохме в орбита няколко сателита, които сега Атена използва за следене на промените в метеорологичните условия преди изстрелването. Понякога някой от тях се смъква на толкова ниска орбита, че става неизползваем. Обикновено го унищожаваме, като включваме двигателите му и го оставяме да изгори при навлизането в плътните слоеве на атмосферата. Като научихме, че руският кораб е експлодирал приблизително по същото време и на същото място заедно с един от нашите сателити, из агенцията се понесоха слухове, че случайно сме взривили техния кораб. Но управителният съвет бързо ги ликвидира без много разследване и приключи официално случая. Клод беше особено изтормозен от това. Искаше му се да разбере дали наистина Атена е сбъркала, но, както изглежда, записите на командите за прекратяване на полета били изтрити от паметта на контролния компютър.
— Добре, какво се опитвате да ми кажете?
— Мисля, че смъртта му не е случайна, както пишат вестниците.
— Искате да кажете, че някой го е убил?
— Така мисля. Клод ми каза, че той и още няколко учени са успели да възстановят част от изтритите данни и според тях руският кораб съвсем не е експлодирал случайно. Направено е съзнателно. И каза, че разполага с доказателства, които уличават висшето ръководство на Атена.
— Как се произнесе френската полиция за смъртта на Клод?
— Полицията не направи нищо. Заявиха, че смъртта е настъпила случайно. Казах им, че не съм съгласна с тяхното заключение и се обосновах. Казах им, че приключват случая твърде бързо и че трябва да извършат повече разследвания.
— Е? Какво отговориха те?
— Някой си инспектор Филип Рокет ми позвъни половин час след като приключих разговора с човека, започнал следствието. Повторих какво ми е казал следователят, а Рокет ме увери, че случаят е разследван професионално и внимателно. Каза ми, че и той е подкрепил официалното заключение, че господин Гийю действително е загинал при автомобилна катастрофа. После ми каза, че има и друга работа и затвори телефона.
— Това ли е всичко?
— Да. Разбирате ли сега защо позвъних в американското посолство?
— Е, може би е трябвало… — Кемрън млъкна и тръгна към вратата.