— Е, не съвсем. ЦРУ. Точно той ги е намерил. Както и да е, облечи се и след пет минути те чакам до хеликоптера. Хайде, хайде. — Девънпорт излезе.
Кроу скочи от койката, облече комбинезона си, обу се и грабна шлемофона. Тръгна към палубата.
Куру, Френска Гвиана
Вандерхоф влетя в стаята на контролната кула на комплекса и мина покрай учени и техници, които работеха, координирайки действията на групите в района край стартовата площадка. Пожарите бяха потушени и сега разчистваха площадката.
Отиде в другия край на стаята, откъдето през една врата се влизаше във втора, строго охранявана стая. Вандерхоф извади магнитната си карта и я пъхна в процепа на автомата до вратата. Червената лампа над нея светна зелено и механизмът се включи, вратата се отвори и се прибра в стената. Той влезе в стаята и вратата автоматично се затвори зад гърба му. Вътре работеха двама техници. Те погледнаха към него. Вандерхоф се обърна към по-младия.
— Време е да приведем в действие резервния план.
Младият техник въздъхна.
— Сър, разбирате ли какво означава това?
— Разбирам. Направете го и ме повикайте, когато сте готови.
— Да, сър.
Вандерхоф се обърна и излезе от стаята.
19.
Космически комплекс „Мир“
За Майкъл Кеслър светът не беше на фокус. Колкото повече присвиваше очи и примигваше да проясни зрението си, толкова по-неясно му изглеждаше всичко. Отказа се и въздъхна, когато видя, че някаква фигура се навежда към него. Кеслър се опита да се раздвижи, но не можа. Беше като парализиран.
— Астронавт Кеслър? Михаил Кеслър? Чувате ли ме?
Михаил? Кеслър беше поразен не толкова от въпросите, колкото от плътния женски глас и силния славянски акцент. Стори му се, че жената се мъчи да имитира.
— Михаил Кеслър? Държа ви ръката. Ако ме чувате, стиснете ми силно ръката.
Дали те чувам? Разбира се, че те чувам. Кеслър стисна ръката й.
— Добре, Михаил, много добре. Сега слушайте внимателно. Вие сте на борда на космическата станция „Мир“. Вашето правителство помоли за помощ нашето. Разбирате ли какво ви казвам?
Ново стискане.
— Добре. Приятелят ви, капитан Джоунс, е в критично състояние. Изглежда е получил вътрешни увреждания при инцидента с вашия модел космически велосипед. Трябва да го върнем на земята възможно най-бързо.
Бавно лицето й дойде на фокус. Леко мургава жена с къса черна коса и кафяви очи, облечена в светлооранжев анцуг. Тя се усмихваше.
— Коя…
— Името ми е Валентина Терешкова. Аз съм бордният инженер и имате късмет, че говоря английски.
— Откога аз… ние сме тук?
— Спасихме ви преди повече от шест часа. Бяхте изразходвали запасите от кислород във вашия кораб.
— „Лайтнинг“… къде е корабът?
— На трийсетина метра под нас. Знаете ли, имате късмет, че ви открихме навреме. Още малко и вашият приятел щеше да умре.
Кеслър разгледа помещението. За космически кораб беше просторно. Определено много по-широко от помещението на средната палуба на „Лайтнинг“.
— Казахте, че Текс е в…
— Текс ли? Искате да кажете капитан Джоунс?
Кеслър се усмихна леко.
— Да.
— Да, временно стабилизирахме състоянието му, но е получил сериозни вътрешни увреждания. Трябва да бъде опериран незабавно.
Кеслър премести погледа си към каишките, с които бе прикрепен към койката, много подобни на тези в „Лайтнинг“. Терешкова кимна и го развърза. Той бавно раздвижи крайниците си и завъртя врата си няколко пъти.
— Хм-м… така е много по-добре.
В помещението влезе едър мъж със силно очертани скули и квадратна челюст. Той се придвижи до Терешкова и загледа Кеслър.
— Това е командирът Николай Александрович Стракелов. Говори съвсем малко английски.
Кеслър протегна ръка. Стракелов се усмихна и я стисна здраво.
— Трябва да се свържа с контролната кула в Хюстън, Валентина. Трябва да има начин бързо да свалим Текс на земята.
— Казаха ни, че корабът „Атлантис“ ще бъде изстрелян до двайсет и четири часа.
Кеслър поклати глава.
— Двайсет и четири часа? Плюс още най-малко осем, докато се скачат с нас? Смятате ли, че Текс ще издържи толкова?
Терешкова се намръщи, обърна се към Стракелов и му заговори на руски. Спря, Стракелов също се намръщи и бавно поклати глава. Кеслър разбра. На Джоунс не му оставаше много. Ако искаше да спаси приятеля си, трябва да действува бързо. Сигурно има някакъв начин да го свалят на земята по-скоро. Той погледна Терешкова.