– За какво се карате?
Отново погледнах Гидиън. Той седеше до мен в абсолютен покой, изглеждаше красив и успешен в своя прекрасен ушит по поръчка костюм. Бях планирала да отида с него следващия път, когато обновява гардероба си. Исках да гледам как измерват поразителното му тяло, да наблюдавам как избират материалите и стила.
Намирах го за греховно секси в дънки и тениска и за умопобъркващ в смокинг. Но винаги щях да имам специална слабост към костюмите от три части, които той предпочиташе. Напомняха ми какъв беше, когато за пръв път го срещнах – толкова красив и привидно недостижим, мъж, за когото копнеех толкова отчаяно, че нуждата надделяваше дори над чувството ми за самосъхранение.
Погледнах към доктор Питърсън.
– Все още спорим за нещата, които той не ми казва. И се караме, когато се опитва да ме изолира от себе си.
Той обърна поглед към Гидиън.
– Изпитваш ли необходимост да поддържаш известна дистанция от Ева?
Устните на съпруга ми се извиха в суха усмивка.
– Между нас няма дистанция, докторе. Тя иска да си изливам на нея всичко, което ме дразни, но аз няма да го направя. Никога. Достатъчно зле е, че един от нас трябва да се справя с това.
Присвих очи към него.
– Мисля, че това са глупости. Част от връзката е да споделяш товара с някой друг. Може би понякога няма да мога да помогна с нищо за проблема, но бих могла да предложа различни решения. Мисля, че не ми казваш разни неща, защото предпочиташ да ги натикаш в някой ъгъл, където можеш да ги игнорираш.
– Хората обработват информацията по различен начин, Ева.
Не вярвах на пренебрежителния отговор на Гидиън.
– Ти не обработваш, ти игнорираш. И никога няма да приема да ме държиш настрана, когато те боли.
– Как те държи настрана? – попита доктор Питърсън.
Погледнах го.
– Гидиън... се отделя от хората. Отива някъде другаде, където може да бъде сам. Не ме оставя да му помогна.
– Как така "отива някъде другаде"? Емоционално ли се отдръпваш, Гидиън? Или физически?
– И двете – казах аз. – Затваря се емоционално и отива другаде физически.
Гидиън протегна ръка и взе моята.
– Не мога да се затворя за теб. Това е проблемът.
– Това не е проблем!
Поклатих глава.
– Той не се нуждае от пространство – казах на доктор Питърсън, – той се нуждае от мен, но ме отрязва, защото се страхува, че ще ме нарани, ако не го направи.
– Как би я наранил, Гидиън?
– То е... – Той въздъхна шумно. При Ева има отключващи фактори. Помня ги постоянно. Внимателен съм. Но понякога, когато не мисля трезво, е възможно да премина границите.
Доктор Питърсън ни изгледа изучаващо.
– Кои граници се страхуваш, че можеш да преминеш?
Ръката на Гидиън стисна по-силно моята – единственият външен знак, който даде за смущението си.
– Има моменти, когато се нуждая от нея прекалено много. Мога да бъда груб... настоятелен. Понякога ми липсва контролът, от който се нуждая.
– Говориш за сексуалните ви отношения? – Той кимна в отговор на кимването на Гидиън. – Засягали сме за кратко темата и преди. Ти каза, че правите секс по много пъти на ден. Все още ли е така?
Усетих как лицето ми се сгорещява.
Палецът на Гидиън погали опакото на ръката ми.
– Да.
Доктор Питърсън остави таблета си настрани.
– Наистина има повод за тревога. Гидиън, вероятно използваш секса, за да държиш Ева на дистанция емоционално. Когато правите любов, тя не говори, а ти не отговаряш. Има момент, когато дори не мислиш, тялото ти командва нещата, а мозъкът ти просто присъства на това изпълнено с ендорфин пътешествие. И обратно – хора като Ева, оцелели от сексуално посегателство, често използват секса като начин да постигнат емоционална връзка. Виждате ли проблема тук? Възможно е ти да се опитваш да постигнеш дистанция чрез секса, докато Ева се опитва да се доближи до теб.
– Вече ви казах, че няма дистанция. – Гидиън се наклони напред и придърпа ръката ми в скута си. – Не и с Ева.
– Тогава ми кажи, когато имаш емоционални проблеми и започваш секс с Ева, какво по-точно търсиш?
Извърнах се леко, за да погледна Гидиън, изцяло заинтригувана от отговора му. Никога не бях поставяла под въпрос защо той искаше да бъде вътре в мен, само как. За мен нещата стояха просто: той се нуждаеше, а аз давах.
Погледът му срещна моя. Маската и бронята в очите му изчезнаха. Видях копнежа и любовта.
– Свързването – отговори той. – Има един момент. Тя се разтваря и аз... аз се разтварям и вече сме там. Заедно. Нуждая се от това.