Тя обърна глава към мен, докато се приближавах, дългата тъмна коса се плъзна по рамото ѝ. Сините ѝ очи светнаха за миг, когато ме видя, а после тази светлина бе бързо обуздана. Когато ме поздрави, усмивката ѝ беше хладна и повече от самодоволна.
– Корин. – Поздравих я с кимване, преди да се ръкувам е Арнолдо. Ресторантът, който той управляваше, а аз спонсорирах, беше пълен с гости за обяд, шумът от множество разговори беше достатъчно силен да заглуши инструменталната италианска музика, която се лееше от вградените говорители.
Арнолдо помоли да го извиним, тъй като отивал да нагледа кухнята, и повдигна ръката на Корин към устните си на сбогуване. Преди да си тръгне, ми отправи поглед, който разбрах като "Ще поговорим по-късно".
Седнах срещу Корин.
– Оценявам това, че отдели време да ме видиш.
– Поканата ти беше приятна изненада.
– Не мисля, че е била неочаквана. – Наведох се напред, попивайки меката интонация на говора ѝ. Докато гърленият глас на Ева винаги събуждаше дълбок копнеж, този на Корин действаше успокояващо. Усмивката ѝ се разшири, докато тя изтупваше невидима прашинка от дълбокото деколте на червената си рокля.
– Да, предполагам, че е така.
Изнервен от играта, която тя играеше, заговорих рязко:
– Какво правиш? Ти цениш неприкосновеността на личния си живот толкова, колкото и аз.
Устните на Корин се свиха в тънка линия.
– Аз си помислих същото, когато за първи път видях онова видео на теб и Ева как се карате в парка. Казваш, че не те познавам, но е точно обратното, а да оставиш личния ти живот да се развява по всички таблоиди не е нещо, което би позволил при нормални обстоятелства.
– Какво е нормално? – отвърнах рязко, не можех да отрека, че с Ева бях различен мъж. Никога не се бях занимавал с жени, които ме изпитваха и очакваха някакъв голям жест. Ако ме преследваха достатъчно агресивно, им позволявах да ме хванат за една нощ. С Ева винаги аз бях този, който преследваше.
– Точно за това говоря: не помниш. Защото си погълнат в страстна афера и не можеш да видиш отвъд нея.
– Отвъд нея няма нищо, Корин. Ще бъда с Ева, докато умра.
Тя въздъхна.
– Сега мислиш така, но бурните връзки не продължават дълго, Гидиън. Те се изпепеляват сами. Ти харесваш реда и спокойствието, а с нея няма да имаш това. Никога. Някъде вътре в себе си знаеш това.
Думите ѝ удариха в целта. Без да осъзнава, тя беше повторила собствените ми мисли по темата.
Един сервитьор дойде до масата ни. Корин си поръча салата, а аз питие – двойно.
– Значи си продала биографична книга, за да постигнеш., какво? – попитах я, когато сервитьорът се отдалечи. – да ми го върнеш? Да нараниш Ева?
– Не. Искам да си спомниш.
– Това не е начинът.
– А какъв е?
Задържах погледа ѝ.
– Всичко свърши, Корин. Да изложиш на показ спомените си, няма да промени това.
– Може би не – призна тя, звучеше толкова тъжно, че през мен премина спазъм на разкаяние. – Но ти каза, че никога не си ме обичал. Ако не друго, поне ще докажа, че това не е истина. Удовлетворение. Ти беше щастлив с мен. Не виждам същото спокойствие, когато си с нея. Не можеш да ми кажеш, че го чувстваш.
– Всичко, което казващ ми говори, че не те интересува дали ще бъда с теб накрая. Но ако напускаш Жиро, може би те вълнуват парите. Колко ти платиха, за да продадеш "любовта" си към мен?
Брадичката ѝ се повдигна.
– Не за това пиша книгата.
– Просто искаш да се увериш, че няма да остана с Ева.
– Просто искам да си щастлив, Гидиън. А откакто я срещна, виждам, че си всичко друго, но не и това.
Как щеше да приеме Ева книгата, когато я прочете? Предполагах не много по-добре, отколкото аз приемах "Златна".
Корин сведе поглед към лявата ми ръка, която лежеше на масата.
– Дал си на Ева годежния пръстен на майка си.
– Отдавна вече не е неин.
Тя отпи от виното, което стоеше пред нея на масата, когато седнах.
– В теб ли беше, когато бяхме заедно?
– Да.
Тя трепна.
– Можеш да си повтаряш, че аз и Ева сме несъвместими – казах сурово, – че или се караме, или се чукаме, без нищо съществено да се случва между двете. Но истината е, че тя е другата част от мен, и това, което правиш, ще я нарани, а това ще нарани мен. Ще ти изплатя цената на договора ти за публикация, ако оттеглиш книгата си.
Тя се втренчи в мен за миг.
– Аз... не мога, Гидиън.
– Кажи ми защо.
– Искаш от мен да те пусна да си отидеш. За мен това е начинът да го направя.