Наведох се напред.
– Моля те, Корин, ако чувстваш каквото и да е към мен, прекрати това.
– Гидиън...
– Ако не го направиш, ще превърнеш това, което за мен бяха хубави спомени, в нещо омразно.
В тюркоазените ѝ очи блеснаха сълзи.
– Съжалявам.
Отблъснах се от масата и се изправих.
– Наистина ще съжаляваш.
Обърнах се и излязох от ресторанта, тръгнах към чакащото бентли. Ангъс отвори вратата, погледът му се премести зад мен към огромния преден прозорец на "Табло уан".
– По дяволите. – Плъзнах се на задната седалка. – По дяволите, мамка му!
Хора, които чувстваха, че съм ги наранил по някакъв начин, изпълзяваха от сенките като паяци, примамени от присъствието на Ева в живота ми.
Тя беше най-голямата ми слабост и аз не го прикривах добре. А това започваше да се превръща в проблем, който трябваше да овладея. Кристофър, Ан, Ландън, Корин... те бяха само началото. Имаше и други, изпълнени е негодувание срещу мен. И дори повече, които таяха злоба към баща ми.
Дълго време ги бях предизвиквал да ме нападнат, като се наслаждавах на дързостта си. Сега копелетата ме нападаха чрез жена ми. Всички наведнъж. И това започваше да ми идва в повече. Ако не държах гарда си напълно вдигнат, а фокуса си – безусловен, щях да оставя Ева открита и незащитена.
Трябваше да предотвратя това, каквото и да ми костваше.
– Все още искам да те видя тази вечер – каза Ева, съблазнителният ѝ глас се носеше по телефонната линия като дим.
– За това няма съмнение – казах ѝ, като се облегнах назад в стола зад бюрото ми. Вън от прозорците слънцето стоеше ниско в небето. Работният ден беше приключил. По някое време в тази луда седмица август се беше превърнал в септември. – Ти се погрижи за Кари, аз ще говоря с Арнолдо, а когато приключим, ти и аз ще започнем уикенда си.
– Господи, тази седмица просто отлетя. Трябва да тренирам. Пропуснах прекалено много дни.
– Направи спаринг с мен утре.
Тя се разсмя.
– Да бе, да.
– Не се шегувам. – Помислих си за Ева в спортния ѝ сутиен и прилепнали панталони и членът ми се раздвижи с интерес.
– Не мога да се бия с теб! – възпротиви се тя.
– Разбира се, че можеш.
– Знаеш прекалено много. Твърде добър си.
– Нека подложим твоите умения за самозащита на тест, ангелче. – Идеята, която бях подхвърлил като хрумване, изведнъж ми се стори най-добрата, която съм имал за целия ден. – Искам да знам, че можеш да се грижиш за себе си, ако по изключение ти се наложи.
Никога нямаше да ѝ се наложи, но за мен щеше да бъде успокоение да знам, че би могла да избяга от евентуална заплаха.
– Утре ще се занимавам със сватбата, но ще си помисля – каза тя. – Задръж така.
Чух как вратата на колата се отваря и как Ева поздравява охраната. Тя каза "здрасти" на портиера, а после чух звънеца на пристигналия асансьор в лобито ѝ.
– Знаеш ли – въздъхна тя, – правя се на смела пред Кари, но се притеснявам какво ще стане с Трей. Ако той го напусне, мисля, че е напълно възможно Кари съвсем да се саморазруши.
– Той иска много – предупредих я, чух още веднъж звънеца на асансьора. – Кари реално казва на този пич, че има бременна любовница, която възнамерява да задържи. Не, задраскай това. Казва, че Трей ще му бъде любовник. Не мога да си представя такъв разговор да мине добре с когото и да било.
– Знам.
– Ще държа телефона си при мен цяла вечер. Обади ми се, ако се нуждаеш от мен.
– Аз винаги се нуждая от теб. Вкъщи съм, така че трябва да затварям. Ще се видим по-късно. Обичам те.
Тези думи винаги ли щяха да ме удрят така силно, че да отнемат дъха ми?
Затворихме точно когато позната фигура се появи зад ъгъла, който водеше към офиса ми. Изправих се, докато Марк Гарити се приближи до отворената врата, и го пресрещнах с протегната ръка.
– Марк, благодаря ти, че ми отдели от времето си.
Той се усмихна и се ръкува с мен, като стисна силно ръката ми.
– Аз съм този, който е благодарен, господин Крос. Има голям брой хора в този град, в целия свят всъщност, които биха убили, за да са на моето място в момента.
– Наричай ме Гидиън, моля те. – Посочих към местата за сядане. – Как е Стивън?
– Много е добре, благодаря. Започвам да мисля, че истинското му призвание е било да стане сватбен организатор.
Усмихнах се.
– Ева се кани да се заеме с това този уикенд.
Като разкопча сакото си, Марк подръпна нагоре крачолите на панталона си и седна на дивана. Сивият му костюм приятно контрастираше с тъмната кожа и раираната вратовръзка, придавайки му вид на проспериращ градски професионалист.