– Изглеждаш уморен – подхвърли Арнолдо.
– Тази седмица беше от тежките. – Улових погледа му. – Не, не се отнася за Ева.
– Искаш ли да поговорим?
– Всъщност няма какво да кажа. Трябваше да бъда по-умен. Показах на света колко много значи тя за мен.
– Страстни целувки на улицата, още по-страстни караници в парка. – Той се усмихна мрачно. – Как беше онзи израз? Ти си "разтворена книга"?
– Отворих вратата и сега всички искат да преминат през нея. Тя е най-прекият път, ако искат да ми размътят ума, и всички го знаят.
– Включително Брет Клайн?
– Той вече не е проблем.
Арнолдо ме погледна изучаващо и сигурно видя това, което търсеше. Кимна.
– Радвам се, приятелю.
– Аз също. – Взех си второ питие. – Какво ново при теб?
Той пренебрегна въпроса с безгрижно махване на ръката, погледът му се плъзна настрани, поглъщайки жените наблизо, които се поклащаха в такт с музиката на Лана Дел Рей.
– Ресторантът върви добре, както знаеш.
– Да, много съм доволен. Надхвърляме прогнозите за печалба във всяко отношение.
– Тази седмица тъкмо заснехме промоционални клипове за новия сезон. Веднага щом "Фууд нетуърк" излъчат тях и новите епизоди, би трябвало да видим добър растеж на бизнеса.
– Тогава ще казвам, че съм те познавал, преди да станеш звезда.
Той се разсмя и чукна чашата си в моята, когато я вдигнах за наздравица.
Бяхме се върнали на правия път и това премахна частично безпокойството, което чувствах. Не се опирах на Арнолдо по начина, по който Ева разчиташе на своите приятели, или както Кари се държеше за нея, но въпреки това Арнолдо беше важен за мен. Нямах много хора в живота си, с които бях близък. Да намеря онзи ритъм, който бяхме изгубили с него, беше една голяма победа в седмица, която ми изглеждаше като загубена битка.
18.
– О, господи – изпъшках след хапката шоколадово-карамелено кексче, – това е божествено.
Кристин, сватбената агентка, засия.
– И на мен ми е едно от любимите. Но задръж малко. Масленото с ванилията е още по-добро.
– Ванилията да е по-добра от шоколада? – Погледът ми се плъзна към вкуснотиите върху масичката за кафе. – Невъзможно.
– Обикновено бих се съгласила – каза Кристин, като си записа нещо. – Но тази пекарна промени мнението ми. Лимоновото също е много хубаво.
Ранната следобедна светлина се изливаше през огромните прозорци, заемащи цяла стена от личната всекидневна на майка ми, и осветяваше светлите ѝ златисти къдрици и порцеланова кожа. Мама беше пребоядисала стаята наскоро – избрала бе мек сивкавосин цвят за стените, който придаваше нова енергия на пространството и ѝ подхождаше много добре.
Да се показва в най-добра светлина, беше един от нейните таланти. Всъщност това бе и един от най-големите ѝ недостатъци по мое мнение. Интересуваше се дяволски много от фасадата.
Не разбирах как на майка ми не ѝ ставаше скучно непрестанно да декорира според последните тенденции, като се имаше предвид, че ѝ отнемаше над година време да мине през всяка стая и коридор в мезонета на Стантън с размер близо петстотин и шейсет квадратни метра. Моята единствена среща с Блеър Аш беше достатъчна, за да ми покаже, че генът за украсяване е пропуснал едно поколение. Идеите му ми се струваха интересни, но не можех да се развълнувам за детайлите.
Докато пъхах с пръсти в устата си още едно миникексче, майка ми изискано бодеше с вилица един от сладкишите с размер на монета.
– Какви са предпочитанията ти за цветята и подреждането им? – попита Кристин, като разкръстоса, а после отново кръстоса дългите си крака с оттенък на кафе. Токчетата ѝ "Джими Чу" бяха елегантни, но секси; роклята ѝ "Даян фон Фюрстенберг" от типа "прегърни ме" изглеждаше едновременно класическа и ретро. Носеше дългата си до раменете тъмна коса на ситни къдрици, които обграждаха и подчертаваха тясното ѝ лице, а по пълните ѝ сочни устни проблясваше светъл розов гланц.
Изглеждаше непримирима и удивителна и я бях харесала в мига, в който се запознахме.
– Червено – казах, изчиствайки глазурата от ъгълчето на устата си. – Всичко в червено.
– Червено? – Майка ми поклати категорично глава. – Колко крещящо, Ева. Това е първата ти сватба. Избери бяло, кремаво и златно.
Вторачих се в нея.
– Колко сватби очакващ че ще имам?
– Нямах това предвид. За пръв път ще бъдеш булка.
– Не казвам, че ще облека червена рокля – възразих аз. – Просто смятам, че главният цветови акцент трябва да е червено.