– О, това ми харесва! – казах аз, въпреки че се чудех как това ще сработи с 48-часовата ексклузивна сделка, която Гидиън беше предложил на Диана Джонсън.
Майка ми изглеждаше разстроена.
– Мечтая си за сватбата ти от деня, в който се роди – каза тя тихо. – Винаги съм искала да получиш нещо, достойно за принцеса.
– Мамо. – Протегнах ръка и хванах нейната. – Можеш да се развихриш за тържеството, съгласна ли си? Прави каквото пожелаеш. Не включвай червен цвят, покани целия свят, все тая. Но за церемонията не е ли достатъчно това, че съм намерила своя принц?
Ръката ѝ стисна моята и тя ме погледна със сълзи в сините си очи.
– Предполагам, ще трябва да бъде.
Тъкмо се бях плъзнала на задната седалка на мерцедеса, когато телефонът ми започна да звъни. Извадих го от чантата си, погледнах дисплея и видях, че е Трей. Стомахът ми леко се преобърна.
Не можех да изтрия от ума си съкрушения израз на лицето му от предната вечер. Бях останала скрита в кухнята, докато Кари седна с него във всекидневната и му каза за Татяна и бебето. Сложих задушено месо да се готви във фурната и седнах на плота с таблета си, четох книга и стоях в полезрението на Кари. Дори в профил можех да видя колко тежко приема Трей новината.
Все пак той беше останал за вечеря, а после и за през нощта, затова се надявах, че в крайна сметка нещата ще се оправят. Поне не беше напуснал демонстративно.
– Здрасти, Трей – казах в слушалката. – Как си?
– Здрасти, Ева. – Той въздъхна тежко. – Нямам представа как съм. Ти как си?
– Ами, тъкмо си тръгвам от дома на майка ми, след като прекарахме часове наред в обсъждане на сватбата. Не мина толкова зле, колкото би могло, но можеше да бъде и по-леко. Но това е доста обичайно, що се отнася до майка ми.
– А... е, ти си доста заета в момента. Съжалявам, че те безпокоя.
– Трей. Няма проблем. Радвам се, че се обади. Ако имаш нужда да поговориш с някого, насреща съм.
– Може ли евентуално да се видим? Когато на теб ти е удобно.
– Какво ще кажеш за веднага?
– Наистина ли? Аз съм на един уличен панаир в западната част на града. Сестра ми ме изкара насила и бях ужасна компания. Тя ме заряза преди няколко минути и сега се чудя какво, по дяволите, правя тук.
– Мога да дойда при теб.
– Намирам се между Осемдесет и втора и Осемдесет и трета улица, близо до "Амстердам". Тук е голяма блъсканица, да знаеш.
– Добре, стой там. Ще те видя след малко.
– Благодаря ти, Ева.
Затворихме и улових погледа на Раул в огледалото за обратно виждане.
– "Амстердам" и Осемдесет и втора улица. Колкото можеш по-близо.
Той кимна.
– Благодаря. – Загледах се през прозореца, докато свивахме зад ъгъла, попивайки града в този слънчев съботен следобед.
Ритъмът на Манхатън бе по-бавен през уикендите, дрехите по-небрежни, а уличните търговци по-многобройни. Жени в сандали и леки летни рокли спокойно разглеждаха витрините, докато мъже в шорти и тениски се движеха на групи, оглеждаха жените и обсъждаха нещата, които мъжете обсъждат. Кучета от всякакви размери припкаха на края на каишките си, а деца в колички подритваха с крачета или дремеха. Възрастна двойка си бъбреше тихичко, всеки от тях все още омагьосан от другия след години на интимност.
Преди да осъзная, че съм си го помислила, вече набирах номера на Гидиън.
– Ангелче – обади се той. – На път към къщи ли си?
– Не съвсем. Приключих с майка ми, но отивам да се срещна с Трей.
– Колко време ще отнеме?
– Не съм сигурна. Не повече от час, мисля. Господи, надявам се да не ми каже, че е приключил с Кари.
– Как мина с майка ти?
– Казах ѝ, че ще се женим на плажа до къщата в Аутър Банкс. – Замълчах за миг. – Съжалявам. Трябваше първо да те попитам.
– Мисля, че идеята е отлична. – В дрезгавия му глас прозвуча онзи специален тембър, който ми казваше, че е трогнат.
– Тя ме попита как възнамеряваме да настаним всички. Май стоварих това задължение на теб и сватбеният агент.
– Няма проблем. Ще измислим нещо.
В тялото ми като топла вълна се разля любов към него.
– Благодаря ти.
– Значи голямото препятствие е зад гърба ти – каза той, проницателен както толкова други пъти.
– Е, не знам дали е така. Очите ѝ се насълзиха. Нали знаеш, имала е големи мечти, които няма да се сбъднат. Надявам се да се откаже от тях и да се съгласи.
– А нейното семейство? Не сме говорили да организираме и тяхното идване.
Свих рамене, после си спомних, че не може да ме види.
– Те не са поканени. Единственото, което знам за тях, е това, което съм намирала с търсене в Гугъл. Те са се отрекли от мама, когато е забременяла с мен, и затова никога не са били част от живота ми.