– Добре тогава – каза той спокойно. – Имам изненада за теб, когато се прибереш.
– О? – Настроението ми веднага се разведри. – Ще ми подскажеш ли?
– Разбира се, че не. Ще трябва да побързаш към вкъщи, ако си любопитна.
Нацупих се.
– Дразнител.
– Дразнителите не дават нищо. Аз давам.
Пръстите на краката ми се присвиха от грубата кадифеност на гласа му.
– Ще бъда у дома възможно най-скоро.
– Ще те чакам – измърка той.
Трафикът в близост до панаира беше ужасен. Раул остави мерцедеса в гаража зад сградата на апартамента ми, а после ме придружи до мястото на срещата.
Когато бяхме на половин пресечка оттам, започнах да усещам аромата на храната и устата ми се наля със слюнка. Във въздуха се носеше музика и когато стигнахме до булевард "Амстердам", видях, че идва от жена, която пееше на малка сцена с много публика отпред. Улични търговци обграждаха претъпканата улица от двете страни, изделията и главите им бяха предпазени от слънцето с опънати бели платна. От шалове и шапки, през бижута и изкуство, до пресни продукти и чуждестранна храна, там нямаше нещо, което човек да иска и да не може да намери.
Отне ми няколко минути да видя Трей в тълпата. Намерих го да седи на стъпалата недалеч от ъгъла, където се бяхме разбрали да се чакаме. Беше облечен в торбести дънки и тениска с цвят на маслина, носеше тъмни очила, поставени на кривата извивка на някога чупения му нос. Русата му коса бе непокорна както винаги, а привлекателните му устни – стиснати в права линия.
Той се изправи, когато ме видя, и протегна ръка към мен да я стисна. Вместо това го придърпах в прегръдка и го притиснах, докато усетих как се отпуска и ме прегръща в отговор. Животът си течеше около нас – нюйоркчани нямаха нищо против всякакви публични демонстрации. Раул се отдалечи на дискретно разстояние.
– Същинска трагедия съм, мамка му – промърмори Трей в рамото ми.
– Нормален си. – Отдръпнах се назад и посочих към стълбите, на които го бях заварила. – Всеки би загубил баланс в такъв момент.
Той седна на средното стъпало. Аз се настаних до него.
– Не мисля, че мога да се справя с това, Ева. Не мисля, че би трябвало да го правя. Искам някой в живота си изцяло, който да е там и да ме подкрепя, докато аз завърша и после опитам да изградя практиката си. Кари ще подкрепя онази моделка вместо това и ще ме вмества където може. Как да не възразявам срещу това?
– Логичен въпрос – казах аз, като изпънах крака пред себе си. – Нали знаещ че той няма да е сигурен, че бебето е негово, докато не направят тест за бащинство.
Трей поклати глава.
– Не мисля, че ще има значение. Изглежда ми отдаден.
– Мисля, че ще има значение. Може би няма просто да я изостави, може би ще бъде като чичо на детето или нещо такова. Не знам. Засега трябва да допуснем, че той е бащата, но може и да не е. Възможно е.
– Значи ми казваш да бъда силен още шест месеца?
– Не. Ако искаш да ти дам отговори, нямам такива. Но мога да ти кажа със сигурност, че Кари те обича повече, отколкото съм го виждала да обича друг човек. Ако те загуби, това ще го разруши. Не се опитвам да те накарам да останеш с него от чувство за вина. Просто мисля, че трябва да го знаеш: напуснеш ли го, няма да си единственият, който ще страда.
– Това с какво ми помага?
– Може би с нищо. – Сложих ръка на коляното му. – Може би съм достатъчно посредствена, за да намирам това за успокоително. Ако между мен и Гидиън не се получи, бих искала да знам, че той е толкова нещастен, колкото съм и аз.
Устните на Трей се извиха в тъжна усмивка.
– Да, разбирам какво имаш предвид. Ти би ли останала с него, ако разбереш, че чака бебе от някоя друга? Някоя, с която е спал, докато е бил с теб?
– Мислила съм за това. Трудно ми е да си представя живота без Гидиън. Ако не сме били в сериозна връзка тогава и ако тази жена е вече в миналото му, ако той е с мен, а не с нея, тогава може би бих се справила.
Гледах как една жена закача поредната торба с покупки върху претоварената дръжка на бебешка количка.
– Но ако прекарваше повечето си време с нея и се виждаше с мен между другото... мисля, че бих си тръгнала.
Беше ми трудно да бъда откровена, когато истината беше обратното на това, което Кари би искал да кажа, но усещах, че е правилното нещо в случая.
– Благодаря ти, Ева.
– Не знам доколко това е от значение, но не бих те уважавала по-малко, ако решиш да останеш е Кари в този труден момент. Не е слабост да бъдеш до човека, когото обичаш, когато той се опитва да поправи огромна грешка, нито пък е слабост да решиш да поставиш себе си на първо място. Каквото и да решиш, ще продължа да мисля, че си страхотен човек.