Той се наведе към мен и сложи глава на рамото ми.
– Мерси, Ева.
Преплетох пръсти с неговите.
– Няма защо.
– Ще ида да взема колата и ще я докарам отпред – каза Раул, когато влязохме в лобито на жилищната сграда, в която се помещаваше апартаментът ми.
– Добре. Само ще си проверя пощата. – Помахах на портиерката, докато минавахме покрай бюрото ѝ. Тръгнах към пощенските кутии, а Раул се запъти към асансьора.
Пъхнах ключа си в ключалката, дръпнах месинговата вратичка и се наведох ниско да погледна вътре. Имаше няколко рекламни картички и нищо друго, което ми спестяваше качването до горе. Извадих ги, хвърлих ги в близкото кошче за боклук, а после затворих и заключих кутията.
Тръгнах обратно към лобито точно навреме, за да видя как една жена излиза от сградата. Щръкналата ѝ червена коса привлече и задържа вниманието ми. Вторачих се в нея, чаках я да завие по улицата, като се надявах да зърна профила ѝ.
Дъхът ми спря. Косата ми беше позната от едно търсене в Гугъл. Лицето помнех от благотворителния търг за приюти, на който бяхме ходили с Гидиън преди няколко седмици.
А после тя изчезна.
Изтичах след нея, но когато стигнах до пешеходната пътека, тя вече се плъзваше на задната седалка на черна кола под наем.
– Хей! – изкрещях.
Колата даде газ и ме остави да се взирам след нея.
– Всичко наред ли е?
Обърнах се и видях Луи, охраната през уикенда.
– Знаеш ли кой беше това?
Той поклати глава.
– Не живее тук.
Като влязох вътре, зададох на портиерката същия въпрос.
– Червенокоса? – попита тя, изглеждаше озадачена. – Не сме имали никакви посетители, които да са влизали, без някой от наемателите да е е тях, така че не съм обръщала внимание.
– Хмм. Добре, благодаря ти.
– Колата ти е тук, Ева – каза Луи от входа.
Благодарих на портиерката и се отправих навън към Раул. Прекарах пътуването между моя дом и този на Гидиън, мислейки за Ан Лукас. До момента, в който излязох от личния асансьор и влязох в антрето на мезонета, се бях унесла в хаотичните си мисли.
Гидиън ме чакаше. Облечен в износени дънки и тениска на Колумбийския университет, той изглеждаше толкова млад и хубав. После ми се усмихна и аз почти напълно забравих света.
– Ангелче – измърка той, докато прекосяваше шахматния под с босите си крака. В очите му видях поглед, който добре познавах. – Ела тук. Отидох право в разтворените му обятия, сгуших се плътно до твърдото му тяло. Вдишах го.
– Сигурно ще помислиш, че съм луда – промърморих в гърдите му, – но бих се заклела, че току-що видях Ан Лукас в лобито на сградата ми.
Той се скова. Знаех, че психиатърката не е сред любимите му хора.
– Кога? – попита той строго.
– Преди около двайсет минути. Точно преди да дойда тук.
Той ме пусна, протегна ръка към задния си джоб и извади смартфона си. Другата му ръка хвана моята и ме придърпа във всекидневната.
– Госпожа Крос току-що е видяла Ан Лукас в сградата, където живее – каза той на човека, който вдигна.
– Мисля, че я видях – поправих го, като се намръщих на суровия му тон.
Но той не ме слушаше.
– Разбери – заповяда, преди да затвори.
– Гидиън. Какво става?
Той ме заведе до дивана и седнахме. Настаних се до него и сложих чантата си върху масичката за кафе.
– Тези дни я видях – обясни той, като продължаваше да държи ръката ми. – Раул потвърди, че жената, която е говорила с теб на благотворителния търг, е била Ан. Тя го призна и аз я предупредих да стои далеч от теб, но тя няма да го направи. Иска да ме нарани и знае, че може да го постигне, като засегне теб.
– Добре. – Обработих информацията.
– Трябва да казваш на Раул за появата ѝ в секундата, когато я видиш някъде. Дори ако само си мислиш, че е тя.
– Задръж за момент, шампионе. Отишъл си да я видиш и не си ми казал?
– Сега ти казвам.
– Защо не ми каза тогава.
Той въздъхна бурно.
– Беше в деня, когато Крис дойде да ме види.
– О!
– Да.
Загризах долната си устна за секунда.
– Как би ме наранила тя?
– Не знам. За мен е достатъчно да знам, че го иска.
– Да не би да ми счупи крака? Носа?
– Съмнявам се, че ще прибегне до насилие – каза той сухо. – За нея ще е по-забавно да играе психологически игрички. Да се появява, където си ти. Да те оставя да я зърваш за миг.