Което беше по-коварно.
– За да отидеш ти при нея. Това иска тя всъщност – промърморих. – Иска да те види.
– Няма да ѝ угодя. Казах това, което имах.
Погледнах надолу към преплетените ни ръце и се заиграх с брачната му халка.
– Ан, Корин, Диана... Малко е откачено, Гидиън. Искам да кажа, не мисля, че това е нормално за повечето мъже. Колко още жени ще изгубят ума си по теб?
Той ми хвърли поглед, който очевидно не беше развеселен.
– Не знам какво ѝ става на Корин. Нищо от това, което прави, откакто се върна в Ню Йорк, не е типично за нея. Не знам дали лекарствата, които взема, имат общо, спонтанният аборт, разводът ѝ...
– Тя се развежда?
– Не го казвай с този тон, Ева. За мен няма никакво шибано значение дали е омъжена, или свободна. Аз съм женен. Това няма да се промени, а аз не съм мъж, който изневерява. Прекалено много уважавам теб, а и себе си, за да бъда от онзи тип съпрузи.
Наведох се напред и му предложих устните си, а той ги завзе с мека сладка целувка. Беше казал точно това, което имах нужда да чуя.
Гидиън се отдръпна и потърка носа си в моя.
– Колкото до другите две... Трябва да разбереш, че Диана беше косвена жертва. Мамка му. Целият ми живот дотук е бил военна зона и някои хора попаднаха в кръстосания огън.
Хванах в шепа брадичката му, надявах се да мога да изтрия напрежението с нежните погалвания на палеца си. Знаех точно какво има предвид.
Той преглътна трудно.
– Ако не бях използвал Диана, за да изпратя послание на Ан, че вратата е затворена между нас, тя щеше да бъде просто още една свалка за една нощ. Минало и заминало.
– Но тя е добре сега, нали?
– Мисля, че да. – Връхчетата на пръстите му погалиха бузата ми, докосването му повтаряше моето от преди малко. – След като съм започнал да споделям, ще кажа, че не мисля, че би ме отхвърлила, ако се опитам да я забия, което не бих направил, но не мисля, че вече влиза в категорията "отхвърлена жена".
– Да, знаех си, че би се метнала в чаршафите с теб отново, ако можеше. Не че я обвинявам. Трябва ли да бъдеш толкова добър в леглото, по дяволите? Не е ли достатъчно, че си секси и имаш невероятно тяло и огромен член?
Той поклати глава видимо раздразнен.
– Не е огромен.
– Все тая. Надарен си. И знаеш как да го използваш. А жените не получават страхотен секс много често, затова, когато ни се случи, понякога можем малко да откачим. Предполагам, че това отговаря на въпроса ми за Ан, след като тя те е имала многократно.
– Никога не ме е имала. – Гидиън се отпусна тежко назад. Мръщеше се. – В някой момент ще ти писне да чуваш какъв задник съм.
Свих се до него и сложих глава на рамото му.
– Ти не си първият подлудяващо горещ мъж на планетата, който е използвал жени. И няма да си последният.
– Беше различно с Ан – изръмжа той. – Не беше само заради съпруга ѝ.
Застинах, а после си наложих да се отпусна, за да не го накарам да стане по-нервен, отколкото беше.
Той си пое въздух рязко и дълбоко.
– Понякога ми напомня на Хю – каза припряно. – Начинът, по който се движи, някои от нещата, които казва... Има семейна прилика. И друго. Не мога да го обясня.
– Тогава недей.
– Понякога границата между тях се размиваше в ума ми. И сякаш наказвах Хю чрез Ан. Правех неща с нея, които не съм правил с никой друг. Неща, които предизвикваха гадене у мен, когато мислех за тях после.
– Гидиън. – Плъзнах ръка около кръста му.
Той не ми беше казвал това. Беше споделял преди, че човекът, когото наказва, е доктор Теранс Лукас, и бях сигурна, че това е част от нещата. Но сега знаех, че не е всичко.
Гидиън се облегна назад.
– Това между мен и Ан беше извратено. Аз я извратих. Ако можех да се върна назад и да променя нещата...
– Ще се справим с това. Радвам се, че ми каза.
– Трябваше. Слушай, ангелче, трябва да казваш на Раул в секундата, когато я видиш някъде. Дори ако не си сигурна. И не ходи никъде сама. Аз ще измисля как да се справя с нея. Междувременно имам нужда да знам, че си в безопасност.
– Добре. – Не бях сигурна как тази схема ще проработи в дългосрочен план. Живеехме в един и същи град с тази жена и съпруга ѝ, а самият Лукас беше идвал при мен преди време. Те бяха проблем, за който ни трябваше решение.
Но нямаше да го намерим днес. Събота. Един от двата дни през седмицата, който очаквах с най-голямо нетърпение, защото получавах толкова много време насаме със съпруга си.
– И така – започнах аз, плъзвайки ръка под ризата на Гидиън, за да докосна топлата му кожа. – Къде ми е изненадата?
– Е... – Сексапилната дрезгавина в гласа му стана по-дълбока. – Нека почакаме малко преди това. Какво ще кажеш да започнем с малко вино?