– Можеш да си и по-влажна.
Гледах го, дишайки тежко, докато той наведе глава и обхвана е устни клитора ми. Топлината беше изгаряща, ударите на езика му – унищожителни. Извиках, исках да се извивам, но хватката му ме държеше здраво. Главата ми се отметна назад, ушите ми звъняха от притока на кръв и звука от стона на Гидиън. Езикът му пърхаше по стегнатите вързопчета нерви, водейки ме безмилостно към оргазъм. Стомахът ми се стегна, докато удоволствието се увеличаваше, меката коприна на косата му галеше чувствителната вътрешна страна на бедрата ми.
Нисък стон се изтръгна от мен.
– Ще свърша – изпъшках аз. – Гидиън... господи... ще свърша.
Той напъха езика си в мен. Лактите ми омекнаха, свлякох се по-надолу. Езикът му чукаше в присвиващия се отвор на вулвата ми, галеше чувствителните тъкани, дразнеше ме с обещанието за проникването, за което истински копнеех
– Чукай ме – започнах да го умолявам.
Гидиън се дръпна назад и облиза устните си.
– Не тук.
Издадох звук на протест, докато той се изправяше, бях толкова близо до оргазма, че можех да го вкуся. Той протегна ръка към мен, помогна ми да стана, а после се изправи. Когато залитнах, ме хвана и преметна през рамо.
– Гидиън!
Но ръката му се озова между краката ми, масажирайки влажната ми набъбнала вулва, и вече не ме интересуваше как ме носи, стига да ме занесе някъде, където ще ме обладае.
Стигнахме до коридора и завихме, а после спряхме твърде бързо, за да сме стигнали спалнята му. Чух как дръжката на вратата се завърта и лампата се включва.
Бяхме в моята стая. Той ме остави на земята с лице към него.
– Защо тук? – попитах го. Може би някои мъже биха се отправили към най-близкото легло, но Гидиън имаше повече контрол. Ако искаше да съм в другата спалня, то имаше причина за това.
– Обърни се – каза той тихо.
Имаше нещо в гласа му... в начина, по който ме гледаше...
Погледнах през рамо.
И видях люлката.
Не беше това, което очаквах.
Бях търсила секс люлки в интернет, след като Гидиън за първи път ги спомена. Това, което намерих, бяха паянтови структури, които висяха от рамката на вратата; не толкова паянтови структури, които висяха от стойки на четири крака, и такива, които висяха от халка на тавана. Всички те се състояха от някаква комбинация от вериги и каиши, които служеха като люлка за различни части на тялото. Снимките на жени, действително оплетени в проклетите неща, изглеждаха некомфортно.
Честно казано, не виждах как някой би преодолял неудобството и страха от строполяване, да не говорим да получи оргазъм.
Трябваше да се сетя, че Гидиън ще има нещо друго наум.
Обърнах се и погледнах директно люлката. Гидиън беше изпразнил стаята в някакъв момент. Леглото и мебелите ги нямаше. Единственото нещо в стаята беше самата люлка, окачена на здрава структура, приличаща на клетка. Широка и солидна метална платформа стабилизираше стоманени страни и таван, които поддържаха тежестта на тапициран метален стол и вериги. Червени кожени окови за китки и глезени висяха на подходящите места.
Ръцете му се обвиха около мен откъм гърба, едната му ръка се плъзна под блузата и обхвана гърдата ми, докато другата се плъзна между краката ми и пъхна два пръста в мен. Ровейки с нос в косата ми, той целуна шията ми.
– Как се чувстваш, като гледаш това?
Помислих за момент.
– Заинтригувана. Малко неспокойна.
Устните му се извиха в усмивка върху кожата ми.
– Нека да видим как ще се чувстваш, когато си вътре в нея.
Тръпка на очакване и трепет премина през мен. От позицията на оковите си личеше, че ще бъда безпомощна, неспособна да се движа или да избягам. Не способна да упражня какъвто и да е контрол над това, което става с мен.
– Искам да го направя по правилния начин, Ева. Не като онази нощ в асансьора. Искам да усетиш какво е, когато съм поел контрола и сме заедно в това.
Главата ми се облегна на неговата. По някакъв начин ми беше трудно да му дам съгласието, което искаше. Носех по-малко... отговорност, когато той просто поемаше контрола.
Но това беше оправдание.
– Коя е кодовата ти дума, ангелче? – прошепна той, зъбите му драскаха леко по гърлото ми. Ръцете му бяха вълшебни, пръстите му се плъзгаха повърхностно в мен.
– Кросфайър.
– Казваш думата и всичко спира. Кажи я отново.