Обърнах отново вниманието си към печката и пържените филийки, които приготвях в тигана, и я попитах:
– Как се чувстваш?
– Хм...
Погледнах я и видях, че се е изчервила.
– Ожулена – каза тя, като сложи каната за кафе в машината. – Дълбоко вътре.
Ухилих се. Люлката я беше поставила перфектно, позволявайки оптимално проникване. Никога преди не бях стигал толкова дълбоко в нея. Бях мислил за това цяла сутрин и бях решил, че ще говоря с Аш относно плановете му за ремонта. Една от спалните трябваше да има две гардеробни – едната за дрехи, другата за люлката.
– Боже – промърмори тя. – да можеш да си видиш самодоволната усмивка. Мъжете са свине.
– А аз пък слугувам тук над печката заради теб.
– Да, да. – Тя ме плесна по задника, докато ме подминаваше с димяща чаша кафе в ръка.
Хванах я за талията, преди да се отдалечи достатъчно, и я целунах бързо и силно по бузата.
– Снощи беше невероятна.
Бях усетил така ясно как нещо между нас си пасва на мястото – промяната беше толкова осезаема, колкото пръстените, които носех на ръцете си, и аз я ценях не по-малко от тях.
Ева ми отправи ослепителна усмивка, а после отвори хладилника и извади картонената кутия с мляко и сметана. Докато си сипваше, аз сложих пържената филийка в чиния.
– От известно време искам да поговоря с теб за нещо – каза тя, като се присъедини към мен на масата и се настани на високия стол.
Вдигнах вежди.
– Добре.
– Бих искала да се включа в работата на фондация "Кросроудс" финансово и административно.
– Това обхваща много неща, ангелче. Кажи ми какво имаш предвид.
Тя сви рамене и взе вилицата.
– Мислех си за парите от споразумението, които получих от бащата на Нейтън. Просто си седят в банката и след това, през което мина Мегуми... осъзнах, че трябва да направя нещо с тази сума, и не искам да чакам. Ще ми се да се включа във финансирането на програмите, предлагани от "Кросроудс", и да помогна с идеи как да ги разширим.
Усмихнах се вътрешно – доволен бях да видя, че върви в правилната посока.
– Добре. Ще измислим нещо.
– Наистина? – Ева, лъчът светлина в моя свят, засия като слънцето.
– Разбира се. Бих искал и аз да отделя повече време за това.
– Можем да работим заедно! – Тя заподскача нагоре и надолу. – Развълнувана съм, Гидиън.
Позволих на усмивката си да се покаже.
– Виждам.
– Просто го чувствам като естествена крачка напред за нас. Продължение на двама ни всъщност. – Тя заби ножа в храната си и сложи една хапка в устата си. Изрази с доволен звук задоволството си. – Вкусно – каза с пълна уста.
– Радвам се, че ти харесва.
– Секси си и можеш да готвиш Аз съм късметлийка.
Реших да не ѝ казвам, че сутринта бях свалил рецептата от интернет.
Вместо това обмислих това, което ми каза.
Бях ли направил тактическа грешка, действайки твърде прибързано с Марк? Ако бях оставил нещата така още известно време, Ева вероятно щеше сама да реши да дойде да работи в "Крос индъстрис".
Но можех ли да си позволя лукса да ѝ дам още време, когато Ландън бе толкова близо до целта? Дори сега не смятах така.
Понеже исках да смекча всеки възможен лош развой на събитията, обмислих предимствата на това да повдигна въпроса за преместването на Марк в "Крос индъстрис" сега вместо по-късно. Ева беше отворила вратата, като заговори за това двамата с нея да работим заедно. Ако не минех през нея, рискувах тя да разбере по друг начин.
Бях поел този риск в събота, знаейки, че Ева и Марк са приятели, които си говорят и извън работа. Би могъл да ѝ се обади по всяко време, но заложих на това, че първо ще иска да го обмисли, да го обсъди с партньора си и да приеме факта, че ще напусне "Уотърс Фийлд и Лийман".
– Аз също трябва да поговоря за нещо с теб, ангелче.
– Цялата съм в слух.
Тъй като целях да изглеждам небрежно, хванах кленовия сироп и изсипах малко в чинията си.
– Предложих работа на Марк Гарити.
Последва момент на изумена тишина, а после:
– Направил си какво?
Тонът на гласа ѝ потвърди, че съм бил прав да ѝ кажа истината по-рано, а не по-късно. Погледнах я. Тя се взираше в мен.
– Поканих Марк да работи за "Крос индъстрис" – повторих аз.
Лицето ѝ пребледня.
– Кога?
– В петък.
– В петък – повтори тя. – Днес е неделя. И ми казваш това едва сега? След като въпросът беше реторичен, не ѝ отговорих, избирайки да изчакам и да преценя по-добре ситуацията, преди да влоша нещата повече.