– Защо, Гидиън?
Предприех същия подход, който бях използвал с Марк: казах фрагментите от истината, които звучаха най-правдоподобно.
– Той е добър служител. Ще допринесе много за екипа.
– Глупости. – Цветът се върна на лицето ѝ в гневна вълна. – Не ми говори отвисоко. Лишаваш ме от работа и не ти е минало през ума първо да обсъдиш това с мен?
Смених тактиката.
– "Ланкорп" са поискали Марк директно, нали?
Тя остана безмълвна за момент.
– Затова ли е всичко? Конзолата "Фейз уан"? Сериозно ли говориш, мамка му?
Бях се питал какъв продукт ще използва Райън Ландън като извинение да потърси Ева. Изненадах се, че е избрал продукт, толкова важен за основната му линия, а после се порицах за това, че не съм го предвидил.
– Не отговори на въпроса ми, Ева.
– Какво значение има, по дяволите? – избухна тя. – Да, поискаха Марк. И какво от това? Не искаш конкурентите ти да го ползват? Да не се опитваш да ми кажеш, че това е било бизнес решение?
– Не, това беше лично. – Оставих приборите. – Ерик Ландън, бащата на Райън Ландън, инвестира много при баща ми и загуби всичко. Райън Ландън се опитва да ме унищожи още оттогава.
Бръчка се вряза между веждите ѝ.
– Значи не си искал да работим по никакви кампании с него? Това ли ми казваш?
– Казвам, че Райън Ландън е поискал Марк, за да стигне до теб.
– Какво? Защо? – По лицето ѝ се смесваха раздразнение и гняв. – Той е женен, за бога. Доведе жена си на обяд с нас миналия ден. Нямаш причина да ревнуваш.
– Той не би се интересувал от теб по този начин – съгласих се. – Става дума по-скоро за триумфа да работиш за него. Иска удовлетворението от това да знае, че може да даде заповед и ти ще трябва да скочиш и да я изпълниш.
– Това е смешно.
– Не знаеш цялата история, Ева. Колко години той прекара в опити да се конкурира с мен по всеки възможен начин. Всяко бизнес решение, което взема, е продиктувано от нуждата му да пренапише връзката между имената Ландън и Крос. Всеки успех, който е имал, е бил придружен от споменаването на баща му, как той не е успял да види моя като измамник и какво е коствало това на семейството му.
– Разбира се, че не знаех – каза студено тя. – Защото не си сметнал за необходимо да ми кажеш.
– Сега ти казвам.
– Когато вече няма значение!
Тя слезе от високия стол и излезе бясно от кухнята.
Тръгнах след нея, както винаги правех.
– Ева.
Улових я за лакътя, но тя се изтръгна и се завъртя с лице към мен.
– Не ме докосвай!
– Не ми обръщай гръб – изръмжах. – Ако ще се караме, да приключим с това.
– На това разчиташ, нали? Мислиш, че ще си правиш каквото искаш а после ще замажеш положението с чукане или сладки приказки. Но не можеш да поправиш това, Гидиън. Този път не можеш да кажеш няколко думи или да ме изчукаш, докато загубя ума си, и да ти се размине.
– Да поправя какво? Видях някой да прави маневра, за да се възползва от теб, и се погрижих за това.
– Така ли виждаш нещата? – Тя сложи ръце на хълбоците си. – Аз не ги виждам така изобщо. Ландън поема риска. Ами ако аз и Марк свършим зле работата? Той е заложил много на "Фейз уан".
– Именно. Във фирмата си той разполага с хора за реклама, маркетинг и промоции, точно както и аз. Защо ще взема нещо, в което дори според моите стандарти е вложил цяло състояние, и ще го поставя в опасност от грешки или тотален провал?
Тя вдигна ръце и изсумтя.
– Ясно – казах хапливо. – Не можеш да отговориш на това, защото няма добър отговор. Това е ненужен риск. Единствените хора, които се занимават с пускането на следващото поколение "Джен тен", са тези, чиито души притежавам.
– Какво искаш да кажеш?
– Че Ландън е чакал дълго време да си получи своето от Крос. Може би не го интересува, че си се омъжила в тази фамилия. Не знам какво има наум. Най-малкото ни поставя в позиция, при която не можем да споделяме информация един е друг.
Веждите ѝ се повдигнаха.
– И с какво това е по-различно от начина, по който връзката ни функционира по принцип?
– Недей. – Ядосан на ината ѝ, стиснах ръце отстрани на тялото си. – Не обръщай нещата към нас, когато всъщност става дума за него. Проклет да съм, ако Ландън те прекара през ада заради мен.
– Не казвам, че не си прав! Ако ми беше казал за това, щях сама да взема правилното решение. Вместо това ти ме принуди да напусна работа, която обичам!
– Задръж малко. Какво решение би взела?
– Не знам. – Тя ми отправи хладна и сурова усмивка, която накара кръвта ми да се смрази. – И сега никога няма да разберем.