Отново ми обърна гръб.
– Спри.
– Не – подхвърли през рамо тя. – Отивам да се облека. А после си тръгвам.
– Друг път. – Последвах я в спалнята.
– Не мога да бъда около теб точно сега, Гидиън. Дори не искам да те гледам.
Умът ми препускаше, търсех да кажа нещо, което би я успокоило.
– Марк още не е приел работата.
Тя поклати глава и издърпа едно чекмедже, от което извади чифт шорти.
– Ще го направи. Сигурна съм, че си му отправил оферта, на която не може да откаже.
– Ще я оттегля. – Господи. Давах на заден ход и това ме дразнеше, но тя беше толкова ядосана, че не можех да достигна до нея. Никога преди не я бях виждал така далечна. Отдалечена и недостижима. Бяхме по-близки отвсякога след лудата еротична нощ, която бяхме преживели, и сега отношението ѝ беше непоносимо.
– Не си прави труда, Гидиън. Вредата е сторена. Но ще получиш добър служител, който ще допринесе много за екипа ти. – Тя нахлузи шортите и влезе в гардеробната. Тръгнах плътно зад нея и препречих изхода, докато тя нахлузваше чехлите си.
– Слушай ме, по дяволите. Те идват за теб. Всички. Искат да се докопат до мен чрез теб. Правя най-доброто, което мога, Ева. Опитвам се да ни защитя по единствения начин, който познавам.
Тя спря е лице към мен.
– Това е проблем. Защото този начин не ме устройва. Никога няма да ме устройва.
– По дяволите, опитвам се!
– Всичко, което трябваше да направиш, е да говориш с мен, Гидиън. Бях почти стигнала до това и сама. Да работя с теб в "Кросроудс", беше само първата стъпка. Щях да взема решението да работя с теб, а ти отне това от мен. Отне го и от двама ни. И никога няма да си го върнем.
Ледената окончателност на тона ѝ ме накара да обезумея. Можех да се справя, когато дискусиите ни се изостряха. Можех да извъртя нещата и да сменя стратегията в движение. Това, което не можех да понеса, беше Ева да се изплъзне от хватката ми. Когато бяхме изрекли обетите си, бях взел окончателното решение да се откажа от всичко – от амбицията си, от гордостта си, от сърцето си, – за да се държа за нея. Ако не можех да правя това, нямах нищо.
– Не ми хвърляй това в лицето сега, ангелче – предупредих я. – Всеки път, когато повдигах въпроса да работим заедно, ти ми отказваше.
– И затова реши да ме прегазиш директно?
– Исках да ти дам време! Имах план. Щях да те съблазня е възможностите, да те оставя да решиш, че най-добрият начин да развиеш потенциала си е рамо до рамо е мен.
– Трябвало е да се придържаш към плана. Махни се от пътя ми.
Останах на място.
– Как бих могъл да се придържам към плана в последните няколко седмици? Докато ти се мислиш за праведна, помисли за това, през което трябваше да мина аз. Брет, проклетата ви касета, Крис, брат ми, терапията, Айрланд, майка ми, Ан, Корин, шибаният Ландън...
Ева скръсти ръце.
– Трябва да понесеш всичко това сам, а? Аз твоя съпруга ли съм наистина, Гидиън? Дори не съм ти приятелка. Сигурна съм, че Ангъс и Раул знаят повече за живота ти, отколкото аз. Араш също. Аз съм просто хубавата путка, която чукаш.
– Млъкни.
– Искам да се махнеш от пътя ми, преди да е станало по-грозно.
– Не мога да те пусна да си тръгнеш. Знаеш, че не мога. Не и по този начин.
Челюстта ѝ се стегна.
– Искаш от мен да ти дам нещо, което в момента нямам. Напълно празна съм, Гидиън.
– Ангелче... – Протегнах ръце към нея, гърдите ме стягаха толкова силно, че едва дишах. Опустошението, изписано на лицето ѝ, ме убиваше. Бих унищожил всеки, който поставеше това изражение на лицето ѝ, но този път го бях направил аз. – Какво значение има, ако и бездруго си щяла да вземеш това решение?
– Трябва да спреш да говориш – каза тя дрезгаво. – Защото всяка дума, която излиза от устата ти, ме кара да мисля, че сме толкова далеч един от друг в това отношение, че въобще не е трябвало да се женим.
Ако ме беше намушкала в гърдите, едва ли щеше да ме заболи повече. Въздухът в гардеробната стана горещ и спарен, изсуши гърлото ми и накара очите ми да пламнат. Подът сякаш се наклони под краката ми, основата на целия ми живот се разклати, докато Ева се отдалечаваше все по-далеч и по-далеч.
– Кажи ми какво да направя – прошепнах.
В очите ѝ заблестя влага.
– Пусни ме да си тръгна засега. Дай ми малко пространство, за да помисля. Няколко дни...
– Не. Не!
Паниката ме разлюля така, че се принудих да хвана дръжката на вратата, за да остана прав.
– Може би няколко седмици. Все пак трябва да си намеря нова работа.
– Не мога – задъхах се, опитвайки да си поема въздух. Черен кръг се разстла пред очите ми, докато тя остана едничката светла точка. – За бога, искай нещо друго, Ева!