– Мисля, че се държа толкова разумно, колкото и ти – отвърна той равно. – Аз също искам с Ева да изгладите нещата помежду си. Мисля, че знаеш това.
Въздъхнах силно и се свлякох на ръба на дивана, а после отпуснах глава в ръцете си. Тя пулсираше жестоко, туптеше болезнено отпред и отзад.
– Скарал си се с Ева – отбеляза той.
– Да.
– Кога за последно говори с нея?
Преглътнах трудно.
– В неделя.
– Какво се случи в неделя?
Разказах му. Излях всичко със скорост, която го накара да пише трескаво по таблета си. Думите се изсипваха в ядосано освобождение и ме оставиха празен и изтощен.
Той продължи да пише няколко секунди, след като свърших, а после погледът му се вдигна към лицето ми. Видях в него състрадание и гърлото ми се стегна.
– Лишил си Ева от работа – заяви той. – Работа, за която тя е казвала и на двама ни, че много харесва. Сам виждаш защо ти се е ядосала, нали?
– Да, схванах. Но имах сериозни причини. Които тя разбира. Това е, което не схващам. Тя разбира и въпреки това ме отрязва напълно.
– Не съм сигурен, че аз разбирам защо не си го обсъдил с Ева предварително. Можеш ли да ми обясниш това?
Потрих врага си, усещах напрежението в него като обтегнати стоманени въжета.
– Тя щеше да го обмисля дълго. Щеше да ѝ отнеме време да се съгласи. Междувременно се опитвам да се справям с хиляда други неща. Нападат ни от всички страни.
– Видях новината за книгата на Корин Жиро за теб.
– А, да. – Устата ми се изви в мрачна усмивка. – Най-вероятно е взела идеята от видеото на "Сикс-Найнтс" към песента "Златна". Ландън стигна до Ева през пролука в защитата ми. Не можех да рискувам нов пробив, докато съм разсеян с всичко останало, с което аз и Ева се справяме сега.
Доктор Питърсън кимна.
– Изправен си пред голям натиск. Нямаш ли доверие на Ева да ти помогне да стигнеш до решенията, които вземаш? Сигурно знаеш, че конфликтите с майка ѝ често се коренят в това, че тя не се консултира с нея, преди да предприеме дадени действия.
– Знам това – опитах се да изразя с думи хаотичните си мисли, – но аз трябва да се грижа за нея. След това, което е преживяла...
Стиснах силно очи. Знаех какво е изстрадала и понякога ми беше прекалено тежко да мисля за него.
– Трябва да съм силен за нея. Да вземам тежките решения.
– Гидиън, ти си един от най-силните мъже, които познавам – каза той тихо.
Отворих очи и го погледнах.
– Не сте ме виждали през нейните очи.
Плачещ като дете. Изнасилван от спомени. Мастурбиращ по време на сън. Агресивен в съня си. Слаб, толкова слаб. Безпомощен.
– Мислиш, че тя се съмнява в теб, защото си я оставил да те види уязвим? Това не ми се струва типично за Ева.
Очите ми запариха.
– Не знаете всичко. Просто... не знаете.
– Но Ева знае. И се омъжи за теб въпреки това. Тя те обича, и то много, въпреки всичко. – Той ми отправи добродушна усмивка, която по някакъв начин ме разсече като нож и ме остави отворен. – Веднъж ме попита дали връзките са въпрос на компромис. Помниш ли?
Кимнах рязко.
– Този компромис означава, че невинаги е нужно да си силен, Гидиън. Можеш да поемаш тежката част от време на време, а можеш и да оставяш Ева да го прави понякога. Смисълът на брака не е в това да си достатъчно силен сам по себе си. Той е в това колко сте силни заедно и в лукса, че можете да се редувате да носите товара.
– Аз... – Сведох глава отново. Ева беше казала същото. – Опитвам се. Кълна се в бога, опитвам се.
– Знам, че е така.
– Тя трябва да ме приеме отново. Трябва да се върне. Имам нужда от нея. В момента тя ме убива. Разкъсва ме на парчета. – Вторачих се в ръцете си, в пръстените, които ми беше дала и които ме правеха неин. – Какво да направя? Кажете ми какво да направя?
– Ева ще иска да знае дали имаш желание да се промениш. Ще иска да види как предприемаш стъпки да ѝ покажеш това. Ти няма да се изправяш срещу подобни големи решения твърде често, затова тя може да заеме позиция "ще почакам и ще видя". Мисля, че ще бъде трудно за теб. Много трудно.
Кимнах бавно, но не можех да чакам повече. Ако Ева имаше нужда от доказателство, че бих направил всичко, за да я задържа, щях да ѝ го дам.
Ръцете ми се свиха в юмруци. Погледът ми остана забит в килима между краката ми.
– Бях... – Прокашлях се. – Терапевтът. Онзи, който имах, когато бях дете.
– Да?
– Той... той блудства с мен почти цяла година. Той... ме изнасили..
20.
"Толкова ми липсваш. Може ли да поговорим, моля те? Искам да те видя."