– Още ли зяпаш това съобщение? – попита Кари, като се претърколи по гръб на леглото до мен и притисна чело до моето.
– Не мога да спя.
Беше мъчение да съм далеч от Гидиън. Прекарвах всеки миг – будна или заспала – с усещането, че някой е изтръгнал сърцето ми и е оставил зееща дупка в гърдите ми.
Погледнах нагоре към балдахина на леглото за гости на майка ми. Подобно на всекидневната ѝ спалнята, в която ме бе настанила, наскоро бе обзаведена наново. С цветовата си гама от кремаво и горскозелено стаята беше успокояваща и стилно елегантна. Стаята за гости, която заемаше Кари, беше изпълнена в по-мъжествен стил със сиви и сини цветове и мебелировка с цвят на орех, контрастираща ярко с тапицираните в бяло мебели на моята стая.
– Кога ще поговориш с него, бебчо?
– Скоро. Просто... – Положих телефона на гърдите си и го притиснах към сърцето си. – Мисля, че и двамата имаме нужда от малко време.
Беше ми толкова трудно да мисля, когато с Гидиън се карахме. Мразех това.
Беше дори по-зле, защото той беше този, който се беше издънил, и го беше направил грандиозно като всичко друго, което правеше. Не можех да си представя как бих живяла в мир със себе си, ако му простя. От друга страна, не можех да си представя как изобщо ще продължа да живея без него. Чувствах се мъртва отвътре. Единственото нещо, което ме държеше, беше вярата, че по някакъв начин ще изгладим нещата помежду си и ще бъдем заедно. Как бихме могли да не го направим? Как бих могла да дам толкова много от себе си на някого и после да се откажа от него?
Помислих си за съвета, който бях дала на Трей, за това как и двамата бяхме изправени пред едно и също решение – дали да изберем любовта, или да изберем себе си? Бях толкова бясна на Гидиън, че ме беше принудил да стигна дотук. Знаех, че определени ситуации могат да ме доведат до такива трудности, но никога не бях предполагала, че съпругът ми ще го направи.
И защо, по дяволите, двата избора трябваше да се изключват взаимно? Не беше честно.
– Прекарваш го през месомелачката – отбеляза Кари, без да има нужда.
– Той го направи, не аз.
Гидиън ми беше отнел нещо скъпоценно, и още по-зле – беше отнел нещо скъпоценно от нас. Моята свободна воля и доверието, което му бях гласувала, че ще я уважава. След последната нощ, която бяхме прекарали заедно... когато му се бях доверила толкова много и отдала изцяло... А тогава той вече е бил говорил с Марк. Усещането за предателство разкъсваше сърцето ми.
– Благодаря, че остана с мен.
Той сви рамене.
– Харесвам Стантън. Не ми представлява трудност да остана в дома му за няколко дни. Ще си отидем вкъщи в един момент, нали?
– Не мога да се крия вечно.
– Така казваш винаги – промърмори той. – Лично аз харесвам криенето. Просто да си дадеш шибана почивка и да забравиш за всички гадости.
– Но гадостите винаги са там, отвън, и те чакат.
И знаейки това, винаги бях предпочитала да се изправя срещу всичко очи в очи. Да го махна от пътя си, да го оставя зад гърба си.
– Нека изчакаме – каза той, като протегна ръка да разроши косата ми. Обърнах глава и положих целувка на бузата му. Бях изплакала море от сълзи пред него през последните три дни и се бях сгушвала до него нощем. В някои моменти имах чувството, че ръцете му са единственото нещо, което ме държи да не се разпадна. Господи. Всичко ме болеше. Бях разсипана, едно зомби в енергичния, оживен Ню Йорк.
Къде беше Гидиън сега? Започваше ли болката от раздялата ни да утихва? Или все още беше толкова опустошен от нея, колкото и аз?
– Марк ме покани да се преместя в "Крос индъстрис" с него – подхвърлих, просто за да насоча насила ума си към нещо друго.
– Е, ти знаеше, че ще се случи.
– Предполагам, че е така, но все пак беше нереално, когато го каза. – Въздъхнах. – Толкова е въодушевен, Кари. Получава солидно увеличение на заплатата и това ще промени много неща за него и Стивън. Ще могат да си позволят истински луксозна сватба плюс дълъг меден месец и вече си търсят кондоминиум. Трудно е да продължавам да се сърдя, когато виждам колко чудесно е това за него.
– Ще работиш ли за Гидиън?
– Не знам. Не се шегувах, когато му казах, че почти бях стигнала до това решение и сама. Но сега... май че искам да кандидатствам другаде само напук на него.
Кари вдигна юмруци и се направи, че се боксира.
– Да му покажеш, че не може да те командва.
– Да. – Аз също ударих няколко пъти във въздуха, просто за да повдигна леко духа си. – Но това е глупаво. Никога няма да знам дали са ме наели заради мен самата, или заради неговото име, както и дали това се оказва нещо добро, или нещо лошо. Както и да е, имам цял месец, преди Марк да си тръгне. Имам време да помисля за това.