– Все още съм ти ядосана – казах му.
– Знам.
– И все още съм влюбена в теб.
– Слава богу. – Бузата му се опря на главата ми. – Ще оправим всичко останало. Ще се върнем на правилния път.
Седяхме заедно и гледахме как градът се събужда от сън. Небето просветля. Темпото на живот се ускори.
Беше нов ден, носещ със себе си нов шанс да опитаме отново...
К Р А Й