Тя се чувстваше дълбоко потисната и дори малките глътки джин, които отпиваше от време на време от едно шишенце, не успяваха да я накарат да се почувства по-добре. До този момент бе имала двама клиенти, които я бяха пипали и дърпали по доста груб начин в стаята, преди да си сложат костюмите и палтата и да излязат от сградата като най-почтени джентълмени.
Поне мъглата тази вечер не бе толкова гъста, помисли си тя, хвърляйки поглед към кръчмата „Уотърсайд“, мечтаейки си да беше там вместо на студа отвън. Щеше да се зарадва дори на грубиян като онзи преди малко, защото така щеше да се качи на топло в стаята, която бе наела на горния етаж. Докато гледаше натам, двама трътлести и червендалести стари пияници излязоха, последвани от вълна от топлина, светлина и смях. Но вратата се затвори и веселбата отново бе заглушена.
— Искате ли компания, господа? — попита тя, като им намигна и се усмихна, разкривайки кафеникавите си зъби.
— О, мила госпожице — отвърна по-трезвият от двамата. — Портмонетата ни вече са празни заради демона в кръчмата.
— Точно така, демонът на име Уиски — обади се другият, пелтечейки. — Голям крадец е, крадец е пълен. Уиски, уиски. Но така ми допада.
— Вървете тогава, господа — отпрати ги Мъри, която вече не се интересуваше от безсмисленото им дърдорене. Тази вечер сякаш не я свърташе. Те се заклатушкаха нататък със смях. Тя остана отново сама в студената вечер.
Мъри бе облечена много леко. Всяка госпожица, която бе с всичкия си, щеше да се навлече с два чифта чорапогащи и няколко ризи, ако й се налагаше да излезе навън. В никакъв случай нямаше да мръзне с една тънка дантелена рокличка, шапка, шал и дантелено бельо. Дъхът й излизаше под формата на пара, докато се оглеждаше първо в едната, а след това в другата посока. Наоколо нямаше жива душа. Покрай нея минаваше Темза, която стремглаво се вливаше в морето. Тя извади шишенцето от един джоб на роклята си, пийна още една глътка топъл джин и продължи да чака следващ потенциален клиент.
Със сигурност беше лоша звезда. От самата й поява на този свят я преследваше лош късмет. Бе родена със седалищно раждане и майка й, която бе слаба и деликатна жена, бе починала. Баща й, който бе сметнал, че жена му е умряла заради него и заради дъщеря си, бе попаднал в порочния кръг на алкохола и хазарта. Когато бе под тяхно влияние, той биеше жестоко Мъри. Това ставаше най-вече, когато същата вечер не му бе провървяло на карти, а това се случваше често. В такива моменти я караше да спи в коша за въглища. Често с него имаше и жена, която се смееше и правеше неприлични коментари. Всеки път жената беше различна. Тя си спомняше как един път, когато бе на осем години, баща й я бе пребил особено жестоко. Спомняше си как се бе свила върху твърдото паянтово легло, от очите й се стичаха сълзи и я болеше на повече места, отколкото можеше да брои. Спомняше си огромната сянка на баща си, която излизаше от вратата. Несъмнено отиваше да търси алкохол или проститутка, или и двете. Никога не се връщаше. Оставяше я сама. Сама заедно с огромните дългове, които бе натрупал от загуби на хазарт.
Следващите два дни не се появи. Тя бе свикнала да готви и да върши къщна работа. Можеше да се грижи за себе си. Когато на вратата се чу тропане, тя отвори в очакване да види баща си на прага. Вместо него там стоеше негов заемодател на име Скримп, заедно с още двама яки мъже. Това беше моментът, когато тя откри, че също представлява дълг. Баща й я бе заложил на покер. И я беше изгубил.
Разбира се, това бе незаконно, но тя нямаше какво да стори. Сега, когато бе сираче, нямаше кой да се застъпи за нея. Бе продадена на приют за два шилинга.
Изминаха седем дълги години. Дните се нижеха бавно. Тя шиеше, докато пръстите й не окапеха от болка и после още малко. Имаше дузини деца като нея, наблъскани в малък приют, където шиеха ризи срещу корички хляб и подслон. Сигурно бе направила стотици хиляди шевове. Живот на безконечен труд, пот, жега и болка. Но това бяха най-хубавите години от живота й. Причината бе една. Момче на име Кейрън.
Той идваше от Ирландия и бе с две години по-голям от нея. Спомняше си лицето му, на което винаги грееше усмивка, слабото му тяло — голо до кръста заради лятната жега, и закачливите му очи. Но най-впечатляващ бе гласът му. Акцентът, това, че обещаваше далечни и непостижими неща, приключения и вълнения. Работеше по покривите — бе едно от момчетата, които работеха на скрипците. Бе ловък катерач, липсата му на страх от височините бе изумителна. Тя се влюби в него и той в нея. За пръв път се чувстваше желана и необходима на друго човешко същество.