— Не, Таниел, не бива — каза Елейзабел, но щом стана ясно, че той нямаше намерение да остане на земята, го прегърна и му помогна. По устните му имаше кръв. Той се обърна към доктора:
— Урок, който скоро няма да забравя, докторе — каза той с хриптене и на лицето му се изписа болка. Дупката в дрехите му едва се виждаше, но кръвта отляво на корема му личеше силно.
— Брей, наистина имаш силен дух — отбеляза докторът. — От експлозията стана ясно, че някой прави бели в катедралата ми. Ще ви запазя живи в случай, че за мое нещастие, успеят да се доберат дотук. Заложниците са доста полезно нещо.
— Стой мирен — изсъска Елейзабел, отмествайки палтото и разкъсвайки ризата му. Макар че упоритият глупчо искаше да стои прав, щеше да бъде проклета, ако го оставеше да изгуби кръвта си. Тя го огледа отзад и видя, че куршумът бе излязъл през гърба, което беше добре. Единственото, което можеше да стори, бе да спре кръвта, докато намереха помощ.
— Имал си късмет — каза Кейтлин на Пайк. — Не знаеше, че сме тук. Можехме да влезем в залата и Тач вече щеше да е мъртва.
Пайк захихика.
— Мис Бенет, минахте покрай четири от моите Стражи, без дори да ги забележите. Знаех точно къде се намирате. Зоната около залата е пълна с малки аларми, ако разбирате какво искам да ви кажа.
— Кейтлин, дай ми колана си — нареди Елейзабел. Кейтлин го стори. Панталоните й бяха достатъчно тесни, за да се задържат и без кожената ивица. И все пак, ако носеше рокля, както останалите жени…
— Пайк — обърна се към него Таниел, но стисна зъби, тъй като го проряза силна болка от раната. Той си пое въздух, за да му премине. — Пайк, трябва да спреш това.
— Да спра кое? Да спра церемонията! Скъпо момче, нямаш представа колко много съм работил, за да стигна дотук. Защо да я спирам?
— Всички вие ще умрете. Братството ще бъде погубено заедно с всичко останало.
— Вероятно — съгласи се Пайк, примигвайки с тежките си клепачи и накланяйки тънкото си вратле напред като лешояд. — Въпреки че се съмнявам. А какво ще получим, ако останем живи?
— Какво? — извика Таниел. — Какво ще получите? Вие вече сте богати и имате огромна власт… Имате повече власт от Парламента! Защо ви трябва да рискувате всичко това? Та нали сте крале и кралици на света!
Пайк се засмя.
— Ласкаеш ме. Много мило, Таниел, но си задай въпроса кой иска този свят. Вештиците определят новите правила. Превземат ни и ни избиват, стъпка по стъпка. Предпочитам с всичко това да се свърши и да мина на тяхната страна, отколкото да умра безсилен като всички вас.
— Тогава се бори с тях!
Той се засмя гърлено и грубо.
— О, имай милост, момче. Още ли не си го разбрал? Не можем да се преборим с тях!
— Защо? — попита Таниел враждебно, плюейки кръв. — Защо не?
— Защото ние ги създадохме! — извика той. — Създаваме ги всеки ден! Все повече и повече, по-мрачни и по-зли, вештица след вештица, докато не остане жив човек. И тогава и те ще изчезнат. — Той погледна Таниел безизразно. — Таниел Фокс, вештиците не са родени от вештици като Тач. Вештиците сме ние!
Никой на балкона не продума. Носеше се само монотонното припяване, както и далечен тракащ звук, който изглежда никой от тях не забелязваше.
— Лъжеш — обади се Кейтлин.
— Не, мис Бенет! — извика Пайк разтреперен. — Толкова е ясно! Никога ли не сте се чудили защо някои вештици приличат на стари легенди, които са измислени много преди тяхната поява? Ние вземаме най-лошите си кошмари и ги превръщаме във вештици. Вземаме цялата си насъбрана вина, омраза, срам, всичко, което мразим у себе си, и измисляме духове, които да ни преследват и чудовища, на които ставаме жертва. И дори не осъзнаваме, че го правим! Той пристъпи към другата част на балкона.
— Знаеш ли, че през живота си човек използва само десет процента от мозъка си, Таниел? Аз, да! Прекарал съм доста време в изследване на мозъка и съзнанието и това, което ги кара да работят. Не се ли питаш какво правим с оставалите девет десети? Не се ли питаш какво ще стане в случай, че използваме този допълнителен потенциал? Господи, преди тридесет години никой не бе чувал за нещо като усещане за вештици. Приемът в приюти се е увеличил четири пъти след Унищожението и ще останеш изумен, когато разбереш колко от тези хора чуват гласове или твърдят, че имат връзка с отвъдното и понякога, само понякога, можеш да си позволиш да им повярваш.
— Унищожението — повтори Таниел, твърде запленен от разказа на Пайк, за да осъзнае къде се намира или да помисли за дупката в корема си. — Тогава започна всичко. Какво се е случило? Какво в пруските бомби би отприщило подобно нещо?