При отварянето на вратата, бузите й, покрити с руж, пребледняха. От привлекателния кочияш нямаше и следа. На мястото на красивото му лице имаше маска от сиво зебло с кръпки, зашити нескопосано една към друга. На мястото на устата и очите бяха изрязани дупки, а вместо коса имаше кестенява женска перука с бретон. Устата сякаш бе застинала в смъртна гримаса и това в контраст с фризираната коса изглеждаше ужасяващо.
— Кърпеното лице! — Тя едва си пое въздух. Очите й се плъзнаха по дългия нож в ръката му. Лошата звезда грееше по-силно от всякога. В този момент Мъри си пожела повече от всичко господин Уордъл да не бе имал друг ангажимент тази нощ.
ГЛАВА 4
Треската на Елейзабел
Нежелан наблюдател
Писмо от доктор Пайк
Елейзабел седеше в леглото, увита като пашкул — раменете и коленете й бяха завити, само ръцете и главата й се подаваха извън одеялото. Това беше доста детинско, но на Таниел му допадаше, защото му напомняше как самият той бе правил същото, когато бе малък.
Тя се бе събудила с невероятен апетит, на който Таниел едва смогваше. Вече бе на третата си купа с яхния, когато Кейтлин се върна от аптеката с тинктура за треската й. Аптеката бе затворена — някъде в далечината Биг Бен отмери един часа сутринта, но Кейтлин познаваше семейството, което я държеше и то винаги се отзоваваше на нейните нужди, когато тя чукаше на вратата им в толкова късен час. Докато се хранеше, Елейзабел почти не говореше, погълната от храната, която Таниел й бе донесъл. Тя изпи тинктурата, без да задава въпроси или да се оплаква, трепна малко, когато лекарството премина през гърлото й, след което подаде на Таниел празната купа и се почувства сита.
— Как си? — попита Таниел.
— По-добре — каза тя с лека усмивка. — Вече не ми е толкова студено. Нито пък съм така изморена.
— Искаш ли да отидем до огъня? Там е по-топло, отколкото в стаята.
Тя кимна. Блестящите й очи бяха втренчени в него. Таниел й помогна да се премести във всекидневната, където Кейтлин вече разпалваше огъня. Все още увито в одеялото, момичето седна със скръстени крака на един от столовете. Светлината от танцуващите пламъци се отразяваше върху капчиците по влажната й кожа. Стаята се стопли бързо и се изпълни с усещане за уют. Таниел й донесе бренди. Наля и на себе си и Кейтлин, придърпа един стол и седна до нея.
— Най-добре да излизам на лов — обади се Кейтлин. — Двама покривни катерачи са били забелязани в Кенсинггън, един адвокат е обявил награда за тях. Трябва да стигна там, преди за това да е чул някой друг.
— Късмет — пожела й Таниел. — И внимавай с опашките им.
— Не те ли научих аз на това? — засмя се Кейтлин на излизане.
— Вие сте ловци? В Лондон? — попита Елейзабел с видим интерес, докато отпиваше от брендито си.
— Ние сме ловци на вештици, мис — обясни Таниел.
— О! — каза тя с особен тон в гласа. След това го погледна. Светлината от огъня подчертаваше фините й, бебешки черти дори изпод разрошената й коса и жълтеникавия оттенък, причинен от треската. — Ти беше много мил с мен — добави, играейки със сребърна гривна на китката си.
Таниел се изчерви и се обърна към огъня, за да прикрие червенината по бузите си. Отпи глътка от питието си.
— Просто сторих каквото всеки друг джентълмен би направил — отвърна той. Последва кратко мълчание, през което той чуваше туптенето на сърцето си.
— Защо не мога да си спомня? — запита тя тихо.
— Вероятно треската замъглява мозъка ти — предположи Таниел. — Щом тя отмине, ще изчезне и объркването ти.
— Надявам се — каза тя. Намръщи се, като че се опитваше да си спомни нещо, което обаче й убягваше. — Помня… някакви откъслечни неща. Помня лицата на родителите си. Но не и къде живея. Познавам този град — улиците и алеите… защо тогава не си спомням къде живея?
— Ще си спомниш — увери я Таниел. — Междувременно оставих кофи с топла вода, ако искаш да се изкъпеш.
Елейзабел вдигна кичур от рошавата си руса коса и го огледа отблизо. След това огледа и дланите си. На лицето й се изписа разбиране — бе осъзнала, че е мръсна. До този момент тя нямаше никаква представа за това, че бе мръсна. Не, че бе много мръсна.
— Кажи ми — каза тя със студен глас. — Кажи ми къде ме намери.
Таниел й разказа, като през това време се опита да прецени що за човек седеше пред него. Момичето стоеше превито, трескаво и леко трепереше. Със сигурност бе странно. Той започна да се чуди. Откъде идваше, какви бяха родителите й, как бе израснала? Дали не бе като него — самотна и различна? Или пък имаше щастлив дом с много приятели и живот, изпълнен със смях?