Докато размишляваше, той мислено отбелязваше някои нейни особености. Например роклята й. Бе изпокъсана и кална, но без съмнение не бе от най-евтините. На китката и врата й висяха сребърни верижки, които не бяха нещо особено, но със сигурност обикновена прислужница или пък момиче от приют не можеше да си ги позволи. Въпреки болнавия си вид, не изглеждаше така, сякаш постоянно й бе липсвала храна. Нямаше въшки в косата. Гласът й също: произнасяше гласните отчетливо, думите — ясно. Явно бе получила добро възпитание или бе ходила на уроци по произношение.
Когато свърши с разказа си, тя остана мълчалива за момент.
— Трябва да се изкъпя — каза след това. Както бе обещал Таниел, в банята тя намери три кофи с гореща вода и една със студена. Хладният въздух бе изпълнен с пара и малкото прозорче на стената бе запотено, а по покритите с тъмнозелени плочки стени се стичаха вадички. До една от тях имаше вана, а на друга бе закачено огледало в цял ръст. То също бе замъглено и по него се стичаха капки вода. Имаше и маса, на която бяха поставени различни мехлеми и масла, както и, за нейна изненада, грижливо сгънати чисти дрехи. Тя ги разгледа и видя, че се състояха от перленосиня рокля, няколко шноли за коса, чорапогащи и обувки. Вероятно бяха на майката на Таниел, предположи тя и за кратко се запита кога ли щеше най-после да се види с жената в къщата, за да й благодари. Приближи се към огледалото и го забърса, това обаче не помогна, затова намери един сапун, топна го в студената вода и натърка ръцете си с него. Когато отново се опита да избърше огледалото, парата се махна. Взе една кърпа и изми лицето си със сапун и вода. Да, това лице й беше познато. Това поне бе добре — не бе непозната сама на себе си. След това свали мръсната и изпокъсана рокля и се огледа. Тялото също й бе познато — всяка извивка, бенка и луничка. Тя се завъртя и отново погледна отражението си през рамо. И тогава сърцето й подскочи. Там имаше нещо, което не си спомняше. Присъствието му й беше чуждо, непознато и застрашително. Татуировка, кръгла татуировка в основата на гърба. Тя я огледа продължително. Бе трудно да се каже какво точно изобразяваше. Стилизиран образ на същество с много пипала, представено триизмерно, със синьо и черно мастило. Видът му предизвика безпокойство у нея. Не искаше да го има на тялото си, сякаш кожата около него желаеше да се отдръпне настрани. Образът като че ли говореше на подсъзнанието й и предизвикваше чувство на ужас у нея.
Тя потрепери и извърна поглед от него. Присъствието му върху тялото й я караше да се срамува. Не бе благоприлично да има каквато и да било татуировка и то точно там. Не бе в състояние да си спомни обстоятелствата около поставянето й, но не бе сигурна дали искаше да знае какви са били.
Тя напълни ваната, но я направи малко по-топла в бързината да се изкъпе. Щом се наведе напред, кръвта се качи в главата й и тя усети замайване. Внимателно, Елейзабел. Все още си слаба.
Но от какво. Дали слабостта й по някакъв начин не бе свързана с пристъпите й на лудост и амнезията? И с отвратителните кошмари докато спеше, които си спомняше съвсем смътно?
Тя се разплака съвсем тихо. Какво й ставаше? Коя беше, тя? Коя бе Елейзабел Крей?
Не можеше да види единственото прозорче горе вдясно, без да се повдигне. Но така или иначе нямаше нищо за гледане, тъй като банята бе на горния етаж и отвън бе тъмно. А и освен това прозорецът се бе запотил от топлината. Затова тя не забеляза как по него се появява един отпечатък — разтворена ръка, лепната на стъклото отвън, която премахваше запотеното отвътре при допира си. И въпреки че отвън нямаше нищо, видимо за човешките очи, до ръката постепенно се появи още един отпечатък във формата на челюст и вежда — сякаш някакво лице се бе залепило за прозореца и гледаше надолу към ваната.
Когато Елейзабел слезе долу, изкъпана и облечена, сресана и спретната, Таниел си глътна езика. Пред очите му стоеше момиче, което нямаше нищо общо с онова, което бе довел вкъщи преди две вечери. Онова бе изпито, изтощено, мръсно, с поглед на изплашено животно. Момичето, което стоеше пред него в този момент, приличаше на кукла — с гладки и съвършени черти като на дете и светлозелени очи с ясен поглед. Русата й коса, която преди това бе заплетена и разрошена, сега бе измита, сресана и хваната с шноли така, че падаше свободно върху раменете й на вълни с цвят на пшеница. Носеше перленосинята рокля, която й бе оставил в банята. Бе точно нейният размер.